Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Веселин Портарски – един български Дядо Коледа в Берлин, който подарява истории

4
Снимка: FB / Veso Portarsky

"Вечерта протичаше добре. Това беше в реда на нещата. В края на краищата беше Святата нощ… На тоя ден ми беше отредена една важна роля. Може би най-важната: тази на Дядо Коледа" – така започва разказът "Желанието, което Дядо Коледа не можа да изпълни" на българина Веселин Портарски. Всяка прилика с действителни лица и случки е напълно реална, преживяна и описана от самия автор. Историята дава и заглавие на петата поред книга на Веселин с коледни разкази, която вече е на немския книжен пазар. В интервю за Радио България писателят определя текстовете в нея като хумористични истории, в които си прави шега с културните разлики между народите. А той добре познава тези различия.

Роден и израснал в София, Веселин Портарски завършва 91 Немска езикова гимназия "Проф. Константин Гълъбов" и продължава образованието си в Берлин и Амстердам, където завършвас отличие магистърска си степен по икономика.

"След като завърших, първата ми работа беше в търговската дирекция на издателската къща "Бурда" в Москва. После близо десет години работих към ФИФА, където продавах ложите за Световните първенства по футбол и сега, последните пет години, "служа" на България, като помагам на български био-производители да въведат продуктите си в големите вериги в Германия, Швейцария, като цяло немскоговорящите страни и на някои други международни пазари. Животът е пъстър и гледаме с какво може да сме полезни един на друг" – казва с присъщата си усмивка в гласа българинът.

И когато говорим за българско био-производство може да сме горди, че сме конкурентноспособни на чуждите пазари. Отлично е качеството, казва ни Весо, но липсва знание, как се водят преговори, за да се озовеш на тези пазари. "Може би затова са и хора като мен", отбелязва той.

След годините прекарани в Москва и Цюрих, през 2013 г. Портарски отново се завръща в Берлин и все повече време отделя на своята страст – писането. В Германия печели конкурс за перспективни млади автори и става първият българин, допуснат до курс по творческо писане, воден от нобеловата лауреатка Херта Мюлер. Не пази добри спомени от срещата им, защото признава, че изворът на вдъхновението им е коренно различен. Неговите истории са породени и носят радостта, а нейното – болката от репресиите в Румъния, родната ѝ страна, и емигрантския живот. През 2015 г. излиза първата му книга с разкази на немски език – "Най-големият оргазъм на Балканите". Тя е последвана от "Виното, което не биваше да бъде пито" (2017 г.) и "Прочутите" (2019 г.). През лятото на 2021 г. излиза дебютната му стихосбирка "Рoems from around the world", написана на английски език в опит да улови духа на всяко посетено от него място по автентичен начин със стих. Книгата е илюстрирана от известния немски артист и художник Джонатан Мийс. 


А новата книга връща Веселин Портарски в студентските му години в Берлин по Коледа и в образа му на Дядо Коледа.

"В университета в Берлин професионално можеш да работиш като Дядо Коледа, т.е. организацията те наема и ти "дава" 16 семейства. В коледния ден имаш по 30 минути на семейство да им раздадеш подаръците, да попеете заедно коледни песни, да си поговориш с децата за добрите и нетолкова добрите им дела през годината. Аз обичам децата и заниманията с тях. От друга страна в България моята майка винаги създава такъв стрес с подаръците и подготовката около празника, че си казах: Защо да не го преживеем по по-лек начин този момент? Не на последно място се получаваше добро възнаграждение, така че да изкараш Нова година на хубаво място с близките си след това. Първоначално започна като на шега, но го правих шест години, по време на цялото си следване. Като в началото ми разпределяха само семейства, впоследствие ми даваха да посещавам болници, детски градини, старчески домове. И на база на тези срещи се получават интересни ситуации" – спомня си днес Весо, който с присъщата си лека шеговитост разказва и до днес на чуждестранните си приятели за Дядо Мраз, който е носел подаръците в България преди 1989 г. При това не на 25 декември, а в нощта на Нова година.


И така за кратко време се раждат не една и две написани забавни коледни истории, които получават известност в немскоговорящите европейски страни след публикации в списание "Шпигел" и в две от антологиите на швейцарското издателство "Диогенес", заедно с разкази на Паулу Коелю, Антон Павлович Чехов и Ернст Теодор Амадеус Хофман. За първи път пред Радио България Веселин Портаров съобщи, че още следващата Коледа хумористичните му истории с белобрадия старец ще излязат и на родния му български език.

А дотогава предстоят още лични срещи с публиката му. Поредната от тях е на 14 декември в градската библиотека в Магдебург, Германия под надслов "Този път няма да си подаряваме нищо". Събитието започва от 17:00 часа местно време с вход свободен и се организира със съдействието на Българския културен институт в Берлин, а неговият директор Борислав Петранов лично ще присъства на литературното четене.

А желанието, което Дядо Коледа не успя да изпълни за Веселин и семейството му, сякаш се оказва живот в България. Въпреки опита отпреди само година.

"Аз все пак съм "излязъл" навън на 19 години и по-скоро съм се оформил тук. Свикнал съм на начина на живот, без да прозвучи високомерно, в по-цивилизовани страни.Като ме питаха приятели "как се чувствам (в България бел.ред.)?" аз им отговарях – "като животно, пуснато от зоопарка в джунглата". Това също е предмет на моите истории. Успях да напиша една книга в България, която ще излезе юни месец 2024 г. със заглавие "Унгарски танци на Тенерифе". В нея показвам начина, по който аз изживявам България. Човек "събира" известна дистанция, когато живее толкова дълго време и сравнява местата. Вече не е въпрос на родно и на чуждо, а по-скоро гледаш на всички тези места с техните реални минуси и плюсове. В началото трудно се преодолява носталгията, но след десет или двайсет години, а аз вече съм 30 години в чужбина, човек почва да разбира, че родината му е светът, че границите са нещо относително, че политиците защитават своите си интереси и често настройват хората един срещу друг, но ние сме едни и същи навсякъде като хора. И това, което ни обединява е, че всеки има сърце и душа. Разбира се, България е моята родина, езика, на който говорят родителите ми, страната, в която съм се влюбил за първи път. Тези спомени винаги ще са в мен, но отношението между хората, битието с неговите особености е нещо много различно. И не можах да почувствам, че мога да живея в България така, че да се чувствам пълноценен за себе си и близките си" – признава днес българинът.

За него Берлин е мястото. Градът, събрал в себе си целия свят, пъстрота и уважение към различния до теб. Място, което напълно оправдава девиза си "Живей и остави другите да живеят"– казва ни Веселин, който по Коледа си пожелава само едно:

"Основното желание, мое лично, е любовта да ме води в моите действия, истината в моите думи и радостта в моите мисли."

 Снимки: FB / Veso Portarsky Весо Портарски


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Кадър от „Идва есента“

Музиката е на фокус в Киномания – най-старата филмова панорама у нас

Тази вечер, 13 ноември, в Зала 1 на НДК в София започва 38-ото издание на Киномания. Началото на кинопанорамата ще бъде дадено с най-новия игрален филм на режисьора Милко Лазаров "Стадото”, чиято световна премиера беше преди месец в Лондон, в..

публикувано на 13.11.24 в 10:10

БНР пита: Кои са българските посланици на културата на 2024 г.?

Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието..

публикувано на 11.11.24 в 20:05

Графити в Благоевград напомнят 20-годишната ни история в НАТО

Преди дни в Благоевград беше представен цветен графити-стенопис, създаден във връзка със 20-ата годишнина от членството на страната ни в НАТО. Стрийт-арт творбата може да се види на   ул. "Славянска" №65 и е реализирана с подкрепата на..

публикувано на 10.11.24 в 08:05