Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На Ивановден – среща с майстора ножар Иван Кюпов

Нож не се подарява, трябва да си го откупиш

10
Снимка: FB / Ivan Kyupov

Знание, мерак и много труд са необходими за изработката на хубав нож, казва Иван Кюпов от село Крупник (Югозападна България). 35-годишният мъж не е потомствен майстор. Интересът към изработката на ножове тлее в душата му от детинство, но преди 8 години започва целенасочено да изучава занаята – от клипове в интернет, книги, статии и разговори с по-стари майстори. Днес Иван Кюпов е един от малкото ножари в България.

Иван Кюпов
„Изработването на качествен нож изисква солидни умения и майсторлък. Занаятът присъства и е уважаван в редица култури по целия свят. А това не е само занаят, но и изкуство, защото всеки нож е уникален, има история“, казва самоукият майстор пред Ива Сеизова от БНР-Благоевград.

Изработва всякакви ножове – от такива за домакинството, до ловни и ювелирни. В зависимост от дизайна и сложността на детайлите изработката на един нож му отнема от 5 до 20 дни.

"По принцип, нож не се подарява, трябва да си го откупиш. Но да, хората вземат ножовете и като подаръци. Интерес има. И не само покрай празниците, а и през другото време. Правя ножове от най-висок клас, с най-висок клас стомана и материали за дръжки, дори ювелирни ножове имам. Цената се определя от материалите, времето за работа, различните елементи, гравюри, надписи, калъфи, т.е. цената е относителна и зависи от конфигурацията, която иска клиентът. Калъфът е като консуматив за ножа, но калъфката може да е и водещият аксесоар, защото там вече може да се правят гравюри, да се слагат разни екзотични кожи – змийски, крокодилски, от скатове."


Според майстора в наши дни определено има интерес към ножовете – и от колекционери, и от хора, на които им трябват за работа, за лов:

"Всеки нож се изработва почти индивидуално, като се започва от парче стомана, което се оформя. Първо се скицира ножът, избира се стоманата, материалът за дръжката. Оформя се  острието, закалява се – това е най-важният процес при изработката на един нож. После вече се сглобява, монтира, шлайфа се, финишира се. След като се направи калъфка, ножът се заточва и е готов за употреба."

Кое прави един нож произведение на изкуството?

"Това, че е индивидуално изработен, почти не може да се направи втори като него – казва самоукият майстор. – Самата конфигурация на материалите, особено за дръжките също е от значение. Повечето са от стабилизирана дървесина, при нея шарките и цветовете са уникални за всеки един нож, и оттам идва и индивидуалността на всяко едно изделие."


Иван Кюпов с гордост казва, че в работилницата му няма готови ножове – " всичко, което се направи заминава веднага при клиента". Затова и не е лесно да натрупа повече ножове, за да участва в регионалните изложби и пленери. Но не пропуска да покаже майсторлъка си, включително и в Сопот, където, по думите му, се провежда най-големият пленер по ножарство в България.

Интервю: Ива Сеизова, БНР-Благоевград

Снимки: БНР-Благоевград, simitli.info, FB / Ivan Kyupov



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

На Еньовден билките и водата добиват магична сила

Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..

публикувано на 24.06.24 в 04:30
Снимка: Регионален етнографски музей – Пловдив

Пловдив кани любителите на позабравени занаяти в Етнографския си музей

Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..

публикувано на 23.06.24 в 10:10

Българската народна песен не може да се преведе, но е магнетична за света

Бре, откраднали Еленка, Eленка, мома хубава, та я извели, завели, на хайдушкото сборище. Най-малкото хайдутче, то на Еленка думаше: - Моме, Еленко, Еленко, не бой се, не страхувай се. Ний нема да те убием, убием, да те затрием. Най ще..

публикувано на 18.06.24 в 10:10