Сръбският в-к "Данас" публикува два материала за проблемите на българското малцинство в Сърбия от гледната точка на различни представители на общността. В материалите се посочват статистики и възможни причини за емиграцията или дори отказа на българите да се декларират като такива на националните преброявания в Сърбия, предава БТА.
При последното преброяване на населението в Сърбия българското малцинство е малко под 13 000 души, докато на преброяването през 1948 г. са били почти 60 000. Най-много българи са "изчезнали" между 1971 и 1991 г., но продължават да "изчезват", отбелязва "Данас".
Според българската общност причините са емиграция и "мимикрия". "Бягството" от българската идентичност често се обяснява с факта, че българите живеят в пограничните региони на Югоизточна Сърбия, които са и най-бедните в страната и в които трудно се намира добра работа и заплата. Вестникът отбелязва, че за намаляването на българите допринася и членството на България в ЕС, с което се отваря по-широко вратата за емиграция и "по-добър живот".Председателят на Националния съвет за българското малцинство Стефан Стойков подчертава, че 90% от българските младежи в Сърбия се насочват към български университети.
В отделна статия на председателя на Българския Културно-информационен център в Босилеград Иван Николов се поставя въпросът - ако наистина не е страшно да се определяш като българин в Сърбия, тогава защо има "мимикрия", "т.е. скриване на българския произход като начин за оцеляване в Сърбия".
Преди 6 години, в деня на Първа пролет, няколко живеещи в Брюксел българки, водени от любовта към родния фолклор и силата на корените си, решават да създадат свое творческо кътче, където тази любов да намира изява. Така се ражда акапелната формация..
Българи и сърби от Цариброд и Пирот излязоха в подкрепа на протестиращите студенти в Сърбия, предаде БТА. "Желаем исканията на студентите да бъдат изпълнени и се надяваме в Сърбия да настъпи промяна", казаха пред агенцията протестиращи от двата..
В Берлин, където е седалището на Западно- и Средноевропейската епархия, е една от най-големите български общности на Стария континент. Свързва ги катедралният храм "Цар Борис Покръстител“, където сънародниците ни се събират всяка неделя и на големите..
Байсе Касъмларлъ е начална учителка. Тя е от онези педагози, за които работата с деца е не просто професия, а призвание. Казва, че малчуганите й дават..