"Създадено и развивано с искрена любов и мисъл за прародината България“ – такова би било определението за Българския теоретичен лицей "Васил Левски" в молдовската столица Кишинев, ако съществуваше тълковен речник на учебните заведения. Създаден през 1996 година, той сбъдва мечтата на поколения българи – наследници на преселници в Молдова отпреди 200 години, децата им да се обучават на своя роден език. Това става възможно благодарение на взаимодействието между образователните министерства на Молдова и България, по инициатива на местната българска общност и депутати-българи в молдовския парламент.

Днес, в 17 паралелки от 1 до 12 клас, в лицея се обучават 350 ученици, а 20 деца се занимават в подготвителен клас. "Училището е гордо от факта, че и деца, които нямат български корени идват при нас и с удоволствие и огромно желание учат българския език… Когато идват тук, някои от тях не знаят и една дума на нашия език, но го научават на такова ниво, че на олимпиадите по български в Молдова ежегодно заемат призови места, състезавайки се с деца, които говорят езика от малки", разказа за Радио България директорката на учебното заведение Наталия Ярославская. По думите ѝ, днес лицеят е много повече от образователна институция: "Той стана дом и храм на българския дух, съхранявайки историята, културата и традициите на нашите предци", а децата, независимо от произхода си, се чувстват като част от едно голямо семейство.

Предизвикателство за обучителния процес е това, че те идват в училището с различно ниво на владеене на езика. За подхода към тях, за да вървят всички заедно напред, Наталия Ярославская разказва следното:

"В лицея идват ученици - деца на бесарабски българи. Но искам да ви кажа, че тези, които живеят в столицата Кишинев, вкъщи не говорят на български език (общуват помежду си на руски). Затова става много сложно – за децата това е един непознат език, но в същото време е роден за тях. Поради тази причина ние започваме обучението от базовите знания – азбука, звукови закони, ударение, произношение, интонация и т.н. По този начин ги учим – за някои като роден език, а за други – като чужд."

Българският език и литература са включени в учебната програма от 1 до 12 клас. В началното училище те се изучават 5 часа седмично, от 5 до 9 клас – 3 часа, а от 10 до 12 клас – 3 или 4 часа в зависимост от профила. Учениците от 12 клас имат право да изберат българския като зрелостен изпит, което им дава възможност да продължат образованието си в България.

Дали обаче наред с изучаването на литературния български език няма да си отиде колоритният местен диалект на българите от Молдова, който ги е крепял като общност в продължение на столетията?

"Целта на обучението по български език е то да се доближава до изучаването му в България и в тази връзка се следват езиковите норми на литературния български език. Но в някои от темите се прави сравнителен анализ на бесарабските диалекти – обяснява директорката на лицея. – По музика се пеят песни от съответните региони с българско население в Молдова. Така децата се запознават и със специфичните местни български говори. По литература задължително във всеки клас се изучават бесарабски автори - поети и писатели, оригинални приказки от Бесарабия и Буджака, където също има и диалект."

Интересът към изучаването на българския сред децата допълнително е провокиран от възможността да контактуват с преподаватели, командировани от България по споразумение между министерствата на образованието на двете страни.

"При нас работят четирима преподаватели от България – двама преподаватели по български език и литература, преподавател по история, култура и традиции на българския народ и преподавател по музика. Това може би прави България по-близка до нашите деца, защото те чуват българския език от преподаватели, идващи от България. От тях те могат много да чуят за страната и така се сближават с нея", смята Наталия Ярославская.

Историята, традициите и културата на българския народ са част от задължителната програма от 1 до 9 клас. Децата се запознават с фолклора, обичаите, облеклото на българите в България, но и с историята, традициите и празниците на българите в Молдова. С най-голямо желание и интерес те изучават коледните традиции. Организират си коледарски групи, които се съревновават в конкурси на регионално ниво, обяснява Наталия Ярославская и уточнява:

"В Кишинев пак говорим за деца, които живеят в столицата. Положението при тях много се отличава от това в българските села, където децата живеят в българска среда, говорят на български. Това, което получават при нас учениците ни, е ново. В училището получават нови знания, научават за българските традиции, включително за лазарките. Това е празник, който нашите момичета обичат и с удоволствие отбелязват".