През последните години сме свидетели на нетипично за съответните сезони време. 2023-а не беше изключение, а капризите на времето достигнаха дотам, че я превърнаха в най-топлата в света от 1850 година насам. Тя надвишава с 14,98 градуса нормата от 1850-а, която се приема за основополагаща, тъй като е от прединдустриалния период на света – след това човекът играе съществена роля във всички природни процеси.
В България средната годишна температура е била от 12.9 °С и това я превръща в най-топлата от 1930 г. насам, по оценка на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Всички сезони са били по-топли от обичайното, с изключение на пролетта, когато температурите са били под нормата за страната ни. Макар да е първият месец от есента, септември ни е подарил повече дни с летни температури от първия летен месец – юни.
Скоростта, с която в световен мащаб се повишават температурите от края на 70-те години на м.в. до днес е с около 0,2 градуса на десетилетие, показва анализ на д-р Симеон Матев, главен асистент в Геолого-географския факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски", представен от Пресклуб "Климатека".
През миналата година всеки месец от юли до декември е бил рекордно топъл от гледна точка на средните месечни температури, като 2023-а влиза в историята като най-топлата година в 77 държави, откакто в тях се правят метеорологични измервания. Сред тях са Китай, Бразилия, Южна Корея, Япония, Мексико, Германия, Нидерландия, Швейцария, Украйна и … България.
В страната ни статистика за температурите на въздуха се прави близо век – посочи климатологът Симеон Матев.
"За последните 30 години средната годишна температура в България се е повишила с 0,8 до 1 градус, като по-голямо е това повишение в северната част от страната ни. От 2011 година до момента сме в период на 12 наднормени години, като температурата нараства с приближаването на 2020-та."
Според Матев, най-наднормена 2023-а е била в Централния Предбалкан, в централните части на Дунавската равнина и много райони на Североизточна България.
"Една от причините за това е, че в страната ни много често имахме южен вятър, който пренасяше топли въздушни маси. Най-слабо засегнати от тях оставаха югозападните части на родината. Това са районите на Сандански и Петрич, които по принцип са едни от най-топлите у нас."
Що се отнася до валежите – влажните месеци ноември и декември са допринесли да се навакса нормата им на годишна база. Значителна честота се наблюдава при ветровите бури през годината – през почти всички месеци има информация за нанесени материални щети от силни пориви на вятъра в различни райони на страната.
Какви са причините 2023-а да е толкова топла?
"Една от най-съществените е човешкият фактор с увеличаването на концентрацията на парникови газове – посочва експертът. – Немалко влияние оказа и Ел Ниньо – (ивица топли океански води, навлизаща в централния и източно-централен екваториален пояс на океана и достигаща до крайбрежието на Южна Америка. Фазата Ел Ниньо обикновено се повтаря през около четири години, но според наличните данни циклите могат да продължават между две и седем години – бел. авт.), слънчевият цикъл също носи отговорност, както и изригването на вулкана Хунга Тонга ( в югозападната част на Тихия океан – бел. авт.), както и замърсяването на моретата и океаните с горивото на военен, пътнически и търговски флот."
Вероятно най-правилно е да се каже, че поне половината от глобалното затопляне – не само за миналата година, а изобщо – се дължи именно на човешката дейност – пояснява Симеон Матев и допълва:
"През 2023 година концентрацията на въглероден диоксид вече е близо 420 частички на милион. Представете си 1 000 000 частички, от които 420 са въглероден диоксид. Знам, че може да не звучи толкова много, но ролята на парниковия газ е да задържа топлината, която се излъчва от Земята. Затова всяка една частичка от този 1 милион има съществено значение" – припомня климатологът.
Снимки: БТА, climateka.bg, личен архивОт началото на Новата година български учени ще работят върху мащабен проект, свързан с водород и водородни технологии, които да помогнат за развитието на по-чист транспорт и енергия, заяви пред БНР Петър Теодосиев, културолог и главен редактор на..
Хиляда кръводарявания повече са направени през последната година в Центъра по трансфузионна хематология на Военномедицинската академия, съобщиха от лечебното заведение. “ Прехвърлихме 7 хил. кръводарители – половината от тях традиционно са цивилни..
Десет бебета са се родили през последната година по донорската програма на Столичната община за подпомагане на семейства с репродуктивни проблеми. Сред тях има две двойки близнаци. Вчера проплака Михаела, чиито родители получиха финансова помощ за..
За днес беше планирано откриването на ски сезона на Витоша. Към момента обаче движението по пътищата на планината е невъзможно заради обилния сняг...
В последния брой на предаването за 2024 г. се опитваме да узнаем как българската традиционна култура пленява чужденци и сплотява българи зад граница..
С голям възпоменателен митинг край кирковското село Могиляне беше отбелязана 40-тата годишнина от протестите на българските турци срещу т.нар. Възродителен..