Ако в някоя мъглива утрин се запитате какви съновидения спохождат слънцето, долавяте ли нежен шепот в свистенето на вятъра, наистина ли в напъпилата роза се е сгушил мъничък ангел, въздъхнете с облекчение. Защото сте от онзи рядък вид, представящ си за какво разговарят дърветата, цветята, небесните тела – досущ като авторката на приказки Светлозара Кабакчиева. Затова и не се колебайте, а вземете нейната книжка "Камъни с форма на сърце", тя е и за вас, непорасналите деца.
"Не знам дали аз съм избрала приказките или те са избрали мен". Така лаконично отговаря Светлозара Кабакчиева, чиято първа книга днес, 19. януари, има международна премиера в българското посолство в Брюксел. Сигурна е обаче, че приказките са хубав начин да споделиш вълнения, емоции и чувства.
"Приказките са метафори на всекидневието ни, на случващото се, на срещите ни с хората, но разказани по много по-магичен начин – казва тя. – Избрах този жанр, защото обичам да се вглеждам в малките неща. Аз не деля приказките на послания за възрастни или за деца, защото моето усещане е, че те са подходящи за чувствителни и мъдри хора, които не се срамуват да се развълнуват от нещо, да си признаят, че то ги трогва и им доставя радост. Затова и могат да се четат във всички възрасти – особено когато човек натрупа опит."
Най-важната роля в "Камъни с форма на сърце" е поверена на шивача, който с парченца от приказки прави покривало за небето, за да спаси градчето и неговите обитатели. Той ни се разкрива още в началните страници и като свързваща нишка отвежда към останалите истории.
"Герои в моите приказки са и цветята – не само в градината, но и тези, които избират да растат сами до някоя стена – разказва авторката. – Герои са също чучулигата и совата, които с различния си ритъм на живот намират начин да общуват, писалката със златно сърце, която пише хубави приказки, малките патрончета за мастило, които все още не познават своята участ и как ще допринесат за създаването на изкуството."
Читателите ще се докоснат още до злоядото теленце, което ще преодолее лошия си навик с помощта на момиченце, до момчето, което разговаря с грозното патенце и се тревожи за него, до вятъра и хвърчилото, чиято любов не се нуждае от килер, а от просторно небе. В градината на приказките ще срещнат и камъни с формата на сърце – верни помощници в сбъдването на магиите и откриването на чудеса.
"Ние намираме чудесата, колекционираме ги, но често не си даваме сметка колко лесно можем да ги изгубим – казва Светлозара Кабакчиева. – Чудесата, приемани за даденост, за един ден или една нощ могат да се превърнат в най-обикновени камъни и това са нещата, които книгите и в частност приказките ни помагат да си припомняме. Ако човек се вглежда, докато върви по улицата, ще открие множество сърца – на плочките, в тревата, върху пръснатите камъчета, както и на морския бряг. Когато съобщих за публикуването на книжката, хората започнаха да ми изпращат снимки на подобни камъни, които са отнесли у дома. И те са ги избрали не просто за да им бъдат талисман, а като някакво средство да се свържат с природата и да вземат едно малко парченце със себе си. Самата аз в момента държа такова камъче с форма на сърце и то вече е топло от дланта ми. Това е начин да се докоснем до нещо, на което иначе не обръщаме внимание, не се замисляме, че представлява хубава терапия за осъществяване на връзката с важните неща."
Светлозара Кабакчиева, чиято професионална кариера е свързана с правото и дипломацията, работи като юрист в Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания в Брюксел. В края на м.г. се завръща в родната Стара Загора, за да представи своите приказки и да срещне приятелите си от училище.
"Беше много трогателно, защото присъстваха мои учители, които в детството ми са били съвсем млади хора – много по-млади, отколкото ние сме сега – разказва авторката. – Много хубаво е чувството, когато нещата се обърнат и вместо ти да благодариш на своите преподаватели, те идват при теб с една роза и ти казват-: "Благодарим, че нашите ученици станаха такива хора." Срещнах се и с приятели, които познават добре моите приказки, тъй като са участвали в случки или разговори за тях. Така че по някакъв начин те също са герои."
Според Светлозара Кабакчиева магията на приказките е навсякъде и всяка история може да се превърне във вълшебна. "Всичко, което е около нас, носи някакво послание, съдържа някаква мъдрост в себе си", вярва тя. И макар отдавна да знаем, че цветята и животните не говорят, това не пречи напролет да се вгледаме в клончето с напъпил цвят пред нас и да видим чудото. "Защото е още една приказка."
Текст: Диана Цанкова (по интервю на Иван Русланов от програма "Хоризонт" на БНР)
Снимки: Посолство на България в Белгия, личен архивВ Международния ден на младежта – 12 август, в Цариброд ще се проведе Младежки фестивал, съобщава мултимедийният портал на български и на сръбски език ФАР. Програмата на фестивала включва музикална програма, подготвена от младежки клубове,..
Българското дружество “Кирил и Методий” от аржентинския град Комодоро Ривадавия се включва в панаирното дефиле на фестивала “Експо Турисмо” на 11 август, съобщиха от настоятелството на българското сдружение. На дефилето под мотото “Разходка по света с..
Тазгодишното издание на конкурса "Приказки за киселото мляко" е посветено на 40-годишнината на Българското училище " Д-р Стамен Григоров" в Женева. Основната идея на конкурса е да стимулира творческия потенциал на всички родолюбиви..
Тазгодишното издание на конкурса "Приказки за киселото мляко" е посветено на 40-годишнината на Българското училище " Д-р Стамен Григоров" в..
Българското дружество “Кирил и Методий” от аржентинския град Комодоро Ривадавия се включва в панаирното дефиле на фестивала “Експо Турисмо” на 11 август,..
В Международния ден на младежта – 12 август, в Цариброд ще се проведе Младежки фестивал, съобщава мултимедийният портал на български и на сръбски език..