С музиката си достига до всички точки по света, а youtube каналът му надвърля 108 хиляди абонати. Станислав Станчев е може би най-популярният български пианист в мрежата.

Освен с тривиалните “работа и талант”, той обяснява интереса към себе си с... ръцете, които излага на преден план в клиповете, и с предаването на музиката. “Красиви ръце, големи, фини – получавам много такива коментари. Пианистичните ръце по принцип са красиви и, за мое щастие, хората намират интерес в тях”, казва пианистът.

Станислав Станчев изпълнява както произведения, написани за пиано, така и транскрипции на творби за оркестър и различни солови инструменти. Залага най-често на класическата музика, но в репертоара му присъстват също джаз и музика от филми.

Пианистът обаче е отворен и за музика, буквално създадена в последните дни. С него се свързват млади композитори, които му изпращат най-новите си творби с надеждата да прозвучат в интерпретацията на популярния в мрежата изпълнител. Досега се е случвало с автори от Италия, Бразилия и Русия.

Пътят…

На четири години Станислав избира музикалния си път, виждайки в детската градина едно пиано. Повечето учители отказват да го вземат на уроци, защото е твърде малък, докато не попада на първата си преподавателка Мария Петрова. “Беше нещо като любов от пръв поглед и оттогава обичам пианото, обичам да свиря, обичам музиката и това е нещото, което ми харесва да правя”, добавя той пред Радио България.

Когато е единайсетокласник в софийското музикално училище, тръгва на уроци при проф. Антон Диков, в чието лице открива свой вдъхновител.

“За съжаление, при него успях да уча само една година – разказва Станислав Станчев. – Щях да продължа и в 12 клас, но след автомобилна катастрофа той почина. Антон Диков за мен беше най-големият български пианист и педагог. Трудно е да разкажа набързо какво съм научил от него, какво ми е дал, но всеки път ще го споменавам с добро. Той беше такъв човек, че нямах търпение да отида на урок. Едновременно вдъхновяваше и вдъхваше невероятен респект. Всъщност това правеше той – караше те да даваш най-доброто от себе си. Беше невероятен и като музикант, и като човек.”

След много музикални награди като ученик и две магистратури в Музикалната академия “Панчо Владигеров” пианистът работи четири години на круизен кораб с класически репертоар в сътрудничество с украински цигулар, става преподавател и се присъединява към трио “Пиргос” в Германия. “Давахме концерти всеки ден сутрин и вечер, бяхме като малък оркестър от трима души”, спомня си той. Решава обаче да се завърне, защото не би могъл да живее другаде.

“Много силно ми липсва родината – обяснява Станислав Станчев. – Колкото и пъти да съм излизал в чужбина, винаги е било с идеята, че искам да се върна. Даже си броя дните като затворник, докато се прибера. За екскурзия е много хубаво, но за постоянно да живея в чужбина – просто не съм такъв човек.”

И макар да се установява в собствената си страна, светът не му липсва, защото получава отзиви отвсякъде, че е полезен с активността си в интернет. Създава канала си с идеята да се хареса с музиката си и да накара повече хора да поискат да я изпълняват.

“Това, което ме радва като пианист, е че много хора избират да ме слушат – казва Станислав Станчев. – Много хора ми пишат и че благодарение на мен преоткриват пианото и желанието си да свирят – някои от тях са спрели да се занимават, а други, които никога не са се докосвали до инструмента, решават да започнат. Изобщо да променям живота на хората в положителна посока истински ме радва, защото цялото нещо придобива по-голям смисъл. Не е просто "аз свиря – вие ме слушате", тъй като хората получават вдъхновение от мен, усещат донякъде подкрепа и започват да свирят.”

Изявата във Франция е първата благодарение на изпълненията, които Станислав Станчев качва в интернет. “Няма начин да достигнеш до тези хора, ако не е интернет. Надявам се в бъдеще да започнат да ме канят и в други държави”, пожелава си той. А какво е записал в своите планове за 2024 година?

“Да продължавам да правя музика, да радвам хората, да пътувам за концерти в чужбина и да свиря с моите приятели музиканти в България. Това е – работа и музика.”