В епизод 160 на подкаста "Коридор 8" на журналистите Атанас Величков и д-р Георги Станков гостува бившият премиер на Северна Македония Любчо Георгиевски*. Над два часа и половина публиката задава въпроси онлайн. Георгиевски разкритикува безплодната тригодишна работа на историческата комисия, която трябва да изясни спорните въпроси между двете държави и предложи заседанията им да бъдат открити за гражданите на двете държави. Факт е, че до ден днешен има натиск върху хората, които декларират българско самосъзнание в Северна Македония – посочи Георгиевски, и настоя за политика против подобна стигматизация на македонските българи. От друга страна, той определи като недалновидна политика ветото на България за членството на Северна Македония в ЕС. За много от двустранните проблеми днес бившият македонски премиер търси корените в миналото, като връща лентата в първата половина на 20-ти век и по-назад, с уточнението, че това е българска политика още от времето на премиера Стефан Стамболов.

• Стефан Стамболов – държавникът, който модернизира България

Покрай кръглата дата – 170 години от рождението на Стефан Стамболов, е добре да си припомним, каква бе политиката на строителя на съвременна България по македонския въпрос в края на ХІХ век. Като бивш хъш и революционер, деен участник в три въстания за освобождение от петвековното османско  владичество – Старозагорското (1875 г.), Априлското (1876 г.) и Разложко-Кресненското (1878/79 г.),  Стамболов е наясно с възможностите на българската революционна самодейност. Знае много добре, колко лесно тя може да бъде използвана от Великите сили за техни частни интереси и хибридни действия на Балканите. При наличието на българска държава, Стамболов смята, че само тя е отговорен и легитимен политически фактор.

Външнополитическата рамка, в която действал "диктаторът", както Стамболов е наричан от враговете му, е Берлинският договор от 1878 г. С цената на разкъсването на българските етнически земи той осигурява мир на Балканите чак до 1912 г. Македония е оставена в пределите на Османската империя, но договорът предвижда възможност за реформи и автономия в трите населени с българи вилаета – Скопски, Битолски и Солунски.

Заради грубата руска намеса в българската политика след Съединението през 1885 г., София и Петербург са в дипломатическа и хибридна война. Стамболов вижда, че притисната от Австро-Унгария, Сърбия, подкрепяна от Русия, се е устремила към Македония. Притисната от Англия и Турция, Гърция също се насочва към Македония. За да подобри положението на българите в областта и да ги предпази от гръцката и сръбската пропаганда, българският премиер залага на добрите отношения с Високата порта. Стреми се да разшири възможностите за просвета на Българската екзархия в Цариград, като в Македония се назначават български митрополити и се разкриват български училища.

По време на трите антиосмански въстания в които участва и се опитва да ръководи, Стамболов лично е изстрадал завета на Васил Левски, че с народа не бива да се играе на революция. Докато е премиер не позволява създаването на революционни комитети и конспирации. Затова Вътрешната македоно-одринска революционна организация ВМОРО е създадена едва през 1893 г. от българските учители в Солунската гимназия. В своята бъдеща дейност за освобождението на българите в Македония организацията неофициално и с много вътрешни противоречия ще съгласува своите действия с българската държава. Тези противоречия водят до вътрешни борби във ВМОРО и съдбоносно отслабват българската кауза в Македония.  

"Историята на Македония е най-романтичната част от историята на България". Така отговори на провокативен въпрос от македонски депутат президентът Петър Стоянов на 27 април 1997 г. в Страсбург в Двореца на Европа пред парламентарната асамблея на Съвета на Европа. "Фразата не беше мислена преди това.... Романтична, защото когато започва четническото движение, цяла България знае за това. Това е нашето второ Априлско въстание. Ние, българите, няма как да се лишим от тази страница в нашата история", обяснява години по-късно пред БНТ Стоянов. За съжаление Македония е и най-трагичната страница в българската история. Част от тази трагедия е, че през 1895 г.  Стефан Стамболов, държавникът който еманципира и модернизира следосвобожденска България, е съсечен в центъра на София. Правят го македонски българи, водени от професионалния терорист от Ресен Наум Тюфекчиев.