Репортажите на журналиста от Радио България Севда Дюкянджи от най-пострадалите райони на Турция, година след опустошителното земетресение на 6 февруари 2023 г., продължават с разговор за надеждата и благодарността след спасението. Севда влиза и в някои от временните домове на хората от Хатай, в т.нар. "контейнерни квартали", за да ни пренесе чувствата и емоцията на хората година след трагедията.  

Надеждата и силата на духа е обединила жителите на Хатай година след катастрофалното бедствие. Не случайно и сред фургоните от "контейнерните квартали" се откроява един небесно син, с надпис: "Нова надежда, нов живот". В него се провеждат и занимания, чиято цел е да окажат психологическа подкрепа на жените от пострадалия район, за да продължат живота си напред.   

• Една година от опустошителното земетресение в Турция – I част

"Тук има 9 различни курса – за изкуство и ръчно изработени предмети, за оригами, за шев и кройка, за готварство, за моден дизайн. Всички които идват, а повечето от тях са жени, пострадали при земетресението, идват и от психологическа гледна точка. Ние им помагаме, а освен това ги мотивираме да се научат, да вземат майсторски сертификати, след което да продължат живота си, а и да започнат да печелят. Създаваме им самочувствие" – споделя Гюлхан Йълдъръм, докато показва картините и изделията, изработени от нейни ученички.

Друга от преподавателките, Хюсне Йозер, е прекарала след земетресението 24 часа под развалините, преди да бъде извадена от спасителите.

 "Ето с тази моя приятелка, която ми беше на гости, останахме под развалините на 7-мия етаж. Всичко беше като във филм на ужасите, но беше…истина."

"Трусовете дойдоха с оглушителен тътен. Видях как таванът на стаята се разтваря, точно както може да се види във филм. Но ние не гледахме филма, а преживяхме истината на опустошението" –разказва Хюсне.

Енергията ѝ е заразителна и в края на срещата ни вече съм уверена, че хората на Хатай ще преодолеят проблемите си.

"Ние се измъкнахме от смъртта. Това не е ли чудо! Има надежда, разбира се. Точно това ни прави още по-силни. Когато помагаме, надеждата не умира" – категорична е Хюсне.

Грижа и за животните!

Мрачното и усойно време видимо не се харесва и на групата от седем едри кучета, които ни следват и влизат заедно с нас в хангара, към който сме се запътили. Вътре служители започват да хранят животните, да ги галят и да им се радват. Това всъщност не е приют за животни, а отделът по "Образование, култура и социални дейности" в Антакия.

Бюрата на служителите са разположени край стените на помещението, в средата има огромни маси, които се използват за образователни курсове, а между всички мебели си играят бездомните кучета, които ни посрещнаха и последваха в сградата. Спокойствието на работещите е нещо нормално, обяснява директорът на общинския отдел Емине Атмаджа.

"Всички тук обичаме животните. Аз също отглеждам домашни любимци у нас. Преди земетресението уличните животни живееха много добре в Антакия и в района, защото за тях се грижеше бакалията, грижеха се хората от центъра, от чаршията. След земетресението те вече даже нямат и балкон, под който да могат да се скрият. Нямат къща, в която да се подслонят. Вали постоянно, дори да им дадем храна, те няма къде да я консумират. Нямат вече място за живот. Затова почнахме да се грижим първоначално за едно куче и сега са много повече."

Ако нямаш никого, имаш мен – с това отношение журналистката Сакине Алтай помага на хората в родното си място - град Хатай, и избира човечността пред кариерата. Има непоклатима увереност, че Хатай ще бъде изграден наново и в бъдеще градът ще бъде дори по-хубав отпреди земетресението. 

"С тази увереност и мотивация сме силни и успяваме да ръководим този труден процес. Нашите сълзи вече изсъхнаха, избрахме да гледаме напред и да възстановяваме с общи усилия района си. Научихме и децата и младежите ни да са борбени, защото сме убедени, че тежките времена раждат силни хора! Бихме искали да приветстваме всички хора от България тук, за да усетят духа ни, а след пет години отново да дойдат, за да могат да сравнят и да видят напредъка ни."

С тези думи на надеждата от колегата- журналист поехме обратно към България, с горчивия привкус на видяното и успокоението от силата и духа на хората, преживели "бедствието на века".

Вижте и: Една година от опустошителното земетресение в Турция – I част