След романа "Времеубежище" британските читатели могат да се запознаят с друга книга на Георги Господинов - "Физика на тъгата". Тя е публикувана за първи път на Острова заедно с мемоарите му от 80 страници. По този повод и в неговия фрагментарен стил на повестование писателят казва пред в-к "The Guardian", че един роман не трябва да бъде влак, движещ се от точка А до точка Б и може да се отклонява, както нашето мислене.
Запитан, каква е България като място за писане, Господинов отговаря, че за него това е място оживено с истории, които в повечето случаи са неразказани поради културата на мълчание, идваща от времето на комунизма, когато е било по-безопасно да не казваш своите мисли. Той посочва, че първите му сериозни публикации са съвпаднали с годините след 1989 г., които са били изпълнени с енергия и чувство за общност, като на карнавал.
Господинов казва, че обича да препрочита стари книги, като напоследък това е била омировата "Одисея". По повод на казаното от Христо Стоичков, че сравнява получената от Господинов награда "Букър" със спечелената от футболиста "Златна топка", авторът отговаря, че световноизвестният български футболист е бил един от първите, които са го поздравили. "В България не сме залети с много поводи за обществено веселие, така че хората приеха наградата много лично. Да се радваш по този начин на успеха на една книга е прекрасно. Кой знае, но може би това е знак, че литературата все още означава много тук – или поне не по-малко от футбола", изтъква писателят.
Английското издателство Heloise Press преди дни публикува романа на Здравка Евтимова "Резерват за хора и вълци", който в България бе издаден през 2022 г. Английското заглавие на книгата е The Wolves of Staro Selo - "Вълците на Старо село", съобщи..
"Шшш... Време е за кино" – с това мотото през следващите две седмици София се превръща в кино столица на Европа. 29-ото издание на най-големия кино форум на Балканите – Международния София филм фест (СФФ) се открива тази вечер в Зала №1 на НДК с..
Какво е влиянието на дигиталните технологии върху изкуството и възможно ли е театърът, променяйки основните си парадигми, да продължи да носи онова специфично удоволствие на зрителя, докато го подтиква да преминава границите на собствените си..
За Дивна Шалич Лафчиева казват, че е жена с много родини. Подобно на многоликостта, събрана в нейната душевност, тя е и жена с много призвания. Но..