В първите години на демокрацията една пловдивска фамилия се преселва в Чикаго, за да основе бизнес, свързан с най-финото усещане не само на пръстите, но и на човешката душа. Защото лютиерството, както наричат изработването на струнни музикални инструменти, изисква освен прецизност в боравенето с материала, умение да вградиш частица от себе си и да накараш цигулката да зазвучи.

Началото на марката Classic Violins поставя първото поколение – Георги и Мария Шуманови, и днес задружното семейство притежава магазини в едно от северните предградия на Чикаго и в Расийн, Уисконсин.

"През 1989 г. баща ми посещава Америка с идеята да основе някакъв уникален бизнес – разказва неговата дъщеря Стефка Чавдарова пред Радио България. – Той не е музикант, но е много предприемчив и решава заедно с майка ми да започне с внос на музикални инструменти, произведени от българските майстори в "Кремона" – Казанлък, както и с аксесоари за тях. Първоначално ги продава на различни магазини в Съединените щати, а след това се ражда идеята цялото семейство да се захване с лютиерство."

Така към бизнеса се присъединяват двете дъщери заедно с техните съпрузи. Петьо Костов и Пламен Чавдаров, представители на второто поколение мъже във фамилията, завършват тригодишно обучение в Chicago School of Violin Making и се захващат с изработването на струнни инструменти. През 2000 г. фамилията открива първия български магазин с лютиерски ателиета в Америка.

"Още от самото начало магазинът ни се открояваше с качеството на инструментите, което ни помогна да привлечем вниманието и на клиенти, на учители и на частни студия – продължава Стефка Чавдарова. – В Америка всяко училище има музикална програма с духови или струнни инструменти и от 4. клас децата започват да свирят. Затова решихме да предложим на малките музиканти инструменти под наем с достойнства като на професионалните. Постепенно бизнесът ни се разрасна и днес не разчитаме толкова на реклами във вестниците и в социалните медии, колкото на разказите на клиентите ни "от уста на уста" за нашите инструменти и обслужване."

И тъй като всеки, прекрачил прага на магазина, е специален, получава внимание и отговор на всеки вълнуващ го въпрос – наред с грижата за инструмента.

"Най-много се гордея с малките клиенти, които са започнали при нас от тригодишни и вече са учители – казва другата дъщеря във фамилията – Антоанета Костова. – Много съм радостна всеки път, когато ги видя, защото нещо ги е накарало да останат през всичките тези години и да обичат начинанието, превърнало се в тяхна професия. Радвам се и когато в магазина дойдат хора на осемдесет и споделят, че винаги са имали желание да се научат да свирят на цигулка, но досега не са имали време. Те тепърва се записват на уроци и вече са наши клиенти от 10 години."

В ателиетата на българите изработват цигулките, виолите, виолончелите изцяло ръчно, както са го правили през XVII и XVIII век Страдивари, Амати, Гуарнери, но и родните майстори от "Кремона" през последното столетие. "Защото в този занаят и милиметрите са от значение, както и чувствата, които лютиерът влага при изработката", казва Антоанета Костова.

Освен да създават професионални инструменти, лютиерите също така се занимават с тяхната реставрация и поправка. Не е случайно, че много музиканти, дори от други щати, се доверяват на услугите им. В ателиетата освен български, работят и американски майстори.

Първата стъпка, за да заживее един нов инструмент, е изборът на дърво.

"Дървото трябва да бъде отлежало – обясняват Антоанета Костова и Стефка Чавдарова. – Вече имаме едно, което отлежава пред очите ни вече 20 години и ние се грижим за него, за да може да звучи добре. Най-доброто дърво се намира на Балканите, затова и голяма голяма част от нашия явор и смърч идва от България. След това се добавя майсторството на самия лютиер, защото с колкото и добро дърво да разполагаш, ако нямаш уменията и не вложиш от себе си душата, с която след това да резонира инструментът, няма да се получи задоволителен резултат. А когато всичко свърши, чувстваш изработеното наистина като свое дете с душа."

Стефка и Антоанета признават, че невинаги е лесно да работиш с най-близките си хора, с които си всеки ден – на работата или у дома. "Конфликтите са неизбежни, ние сме шест личности с различно мнение по всичко, но това, което ни обединява, е общата цел – успехът на нашата компания", казва Антоанета Костова. Тогава последната дума има доайенът на фамилията Георги Шуманов.

"Най-важното е конфликтите да се решават с благост и любов – добавя Стефка Чавдарова. – Дори и да работиш само с един човек, ако нямаш правилния начин на комуникация, ще го изгубиш като партньор – било семеен или в бизнеса. Така че това е едно добро изпитание, на което съдбата ни подложи, едно добро предизвикателство, което да оформи нашите характери – да бъдем склонни на компромиси и да решаваме проблемите с повече любов. И в дискусиите ние се стараем да запазваме добрия тон, за да няма обидени и истината да излезе на повърхността."

Сплотената фамилия гледа към следващата си цел – да открие още един магазин по-близо до Чикаго. И междувременно не забравя да подхранва благодарността в сърцето си към хората, помогнали й да поеме по този нов път – българският лютиер Владимир Найденов за професионалните напътствия, Ованес Папазян за ценните съвети в трудните първи крачки в Съединените щати, основателите на българската църква в Чикаго Маргарита и Димитър Тикатов, отворили вратите на дома си за новопристигналите братя.

Снимки: facebook.com/classicviolins