Редом с историко-географските области Гора и Голо бърдо, с компактно запазено българско население е и югоизточната част на Албания. Макар икономическата миграция в последните години и тук да е оказала негативното си влияние, българите в района на градовете Корча, Билища, Поградец, на селата Връбник, Бобощица, Пустец и други от областта, позната като Мала Преспа (западния бряг на Преспанското езеро), продължават да пазят традициите и културата си.

Огромна роля за опазване на националната идентичност играят хора като Димитри Пандовски, председател на Дружеството за българо-албанско приятелство, позиционирано в град Корча. С неуморна работа и ентусиазъм Димитри продължава делото на баща си – Никола Пандовски, виден радетел за българщината и активен член на ВМРО от 1928 г.

"Създадохме Дружеството за българо-албанско приятелство и работим за съхраняване на културата, традициите и националната ни идентичност в област Корча – започва разказа си Димитри Пандовски, посрещнал екипа на Радио България в офиса на организацията на ул. "1 май" в град Корча. – Организираме различни събития, свързани с обичаите и празниците на България, дискусии по исторически теми и кръгли маси, посветени на личности от българската история. Имаме и неделни училища – в Билища и Корча, а от тази учебна година – и в Поградец. В тях на български език и култура се обучават 60 деца. 

Търсим и намираме подкрепа за дейности, каквито са вече ремонтираният път до село Връбник, проектът за обновяване на старите чешми и оградата на гробищния парк на селото. Там, на каменните плочи са писмените свидетелствата за българския ни произход. Върху тях е писано на български и това трябва да се съхрани и пази."

Най-старото българско училище в областта Мала Преспа е това в град Корча, работи от 2015 г., обяснява ни Димитри Пандовски. Хората от района са били и сред главните активисти в процеса по признаване на българското национално малцинство в Албания, увенчан с успех през 2017 г. – казва нашият събеседник: 

"През 2017 г. аз стоях много повече в Тирана, отколкото тук – спомня си Димитри Пандовски. – Нашият въпрос стигна и до премиера Еди Рама. Дадохме му всички документи, удостоверяващи нашия произход. А в парламента „за“ признаването на малцинството ни бяха 112 депутати от общо 120 участвали в гласуването. Как ги убедихме? Представихме им списък от 3000 души, които се самоопределят като българи. И припомнихме историята. Защото ние с България имаме много добри отношения, а в документите на Министерството на външните работи на Албания още през 1921 г. пише, че в Албания има едно малко българско малцинство.

Показахме и документи от 1935 г. от времето на Ахмет Зогу (б.а. държавен ръководител и първи крал на Албания – Зог Първи, управлявал от 1928 до 1939 г.), който признава легитимността на 10 966 българи, с опис къде живеят. И тези документи ние ги имаме. 

Една от характеристиките на нашите българи в тази част на Албания е, че те са били сред най-образованите, ползвали са се с авторитет и са принадлежали към интелектуалния елит на страната. И днес това продължава. Завършвайки неделните училища, нашите деца отиват и продължават образованието си в България. Така че, признаването ни за национално малцинство е исторически момент и огромен успех за нас. И сега се радваме много, че младите българи се интегрират много по-бързо както в албанското общество, така и в Европа - през България. Където и по света да учи и да се реализира, този млад човек се нарича българин, има български документи."

Подкрепа на българите в тази част на Албания, за която отговаря и събеседникът ни Димитри Никола Пандовски, оказва фондация „Българска памет“ на Милен Врабевски, застъпник за каузата на българите е и евродепутатът Андрей Ковачев, признава Димитри Пандовски. Председателят на Дружеството за българо-албанско приятелство изтъква и ролята на българското посолство в Тирана, което само за 8 месеца през 2023 г. е организирало повече от 20 срещи с българите в района и с представители на българската държава, на които са обсъждани важни за тях въпроси и са набелязани конкретни мерки за решаване на проблемните моменти. Един от тях е нуждата българските учебници да са адаптирани към възможностите на българчетата в Албания – обяснява Никола Пандовски:

"И проблемът със спецификацията на учебниците трябва да се реши от България. Трябва ни специална програма за българското образование зад граница. Ние имаме деца от 1 до 12 клас, които се подготвят за кандидатстване в български висши училища. И е важно да се подготвят по-добре". 

Българите в Албания с нетърпение се очакват резултатите от преброяването на населението в Албания, което беше проведено от септември до ноември м.г. "И 20% да достигнем в района на Мала Преспа, българският език ще стане официален (б.а. в документи, в табели на населени места, ще може да се изучава в албанските училища) – казва Димитри Пандовски. – Младите ще се интегрират много по-бързо в Европа и ще казват, че са българи, където и да се намират по света. Така ще могат да вземат нещата в свои ръце и да просперират". 

По професия Димитри Никола Пандовски е ветеринар. Специализирал се е в пчеларството, което му позволява днес да отглежда кошери в близкото до Корча село Връбник и да произвежда напълно биологичен мед. Има син и дъщеря. Синът му е при него в Корча и работи като инженер-геоидезист, дъщеря му живее и работи в България. 

А, когато го питаме какво послание би отправил към българите в България, Димитри Пандовски съвсем откровено заявява:

"Българите в България много добре знаят за нас. Не ни познават парламентаристите. Те трябва да се пробудят и да разберат, че ние тук ние пазим българските корени много по-добре, отколкото много от тях. Това мисля аз. Ще ти кажа и нещо друго, пък който както иска да ме разбира. Когато тук ми идват политици, аз не искам да ги чакам и посрещам. Ако идвате вие, ако идват артисти, инженери, учени и т.н., това е друго. Не искам демагогия, искам конкретна работа. Само така българите, които живеят в Албания могат да се убедят в добрите намерения на България. Ето защо, много повече трябва да се говори за нас, повече медии да идват и да разказват. За да се знае, че ние сме българи и нищо друго". 

Фото: Красимир Мартинов-БНР