Как изкуственият интелект може да се превърне в асистент на преподавателите по история и по какъв начин иновациите могат да направят изучаването на българска история и география вълнуващо пътуване във времето и пространството за българчетата зад граница, както и защо е важно да се укрепват контактите с българските обществени медии за каузата на нашите неделни училища по света - на тези и други въпроси ще се опита да отговори тематичен форум в Лисабон от 14 до 16 март т.г., организиран от Министерството на образованието и науката, Португалско-българската асоциация "Св. Св. Кирил и Методий” и едноименното българско неделно училище в Лисабон, в партньорство с Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и Лисабонския университет, който е домакин на проявата.
До момента във форума "Иновативни методи и материали за преподаване на история и география на България в българските училища в чужбина" са се регистрирали 60 участници от 15 държави. Патрон е вицепрезидентът Илияна Йотова, която също се очаква да вземе участие в събитието.
И ако досега усилията и на МОН, и на неделните ни училища бяха насочени предимно към преподаването на български език в чуждоезикова среда, сега фокусът се премества към историята и географията – другите две задължителни дисциплини за българските училища зад граница. В интервю за Радио България доц. д-р Адриана Любенова, преподавател в Пловдивския университет и член на УС на АБУЧ казва, че проблемите с изучаването на двете дисциплини не са лесни за решаване.
"Според анкета, която провеждаме в момента, се оказва, че над 64% от децата, които се обучават в българските училища в чужбина, вече са родени зад граница. За тях България е място, което те изучават в училище или посещават лятото за няколко дни. Един от примерите, които аз давам, е от Кипър. Когато гостувах на българското училище в Пафос, помолих децата от първи клас да нарисува тяхната представа за България. Едно от децата нарисува блок с балкон. Защото в Кипър живеели в къща, а в България баба и дядо живеели в блок и било много високо. Това беше неговата представа за България. Затова решихме да направим този форум, защото наистина има огромна нужда."
Лекционната част на форума в Лисабон ще е с изцяло практическа насоченост. Така например, д-р Валентина Александрова от училище "Иван Станчов" в Лондон ще покаже помагала по история, които самата тя е създала и внедрила, председателят на Обществения съвет на БНР Милена Димитрова ще говори за ролята на българските обществени медии в отстояване на каузата на българските неделни училища, а Борис Михайлов – докторант в ПУ "Паисий Хилендарски" ще представи българския изкуствения интелект BgGPT и възможностите за асистирано преподаване на История на България. Как, всъщност, изкуственият интелект може да се притече на помощ на учителите по българска история в чужбина?
"Изкуственият интелект е по-скоро инструмент, който може да бъде използван от учителя, за да създава различни интерактивни материали, които да са интересни на децата. С негова помощ могат да се създават интерактивни карти, да се прави добавена реалност и всичко друго, което би "съживило" историята и географията за децата. Много трудно се преподава, когато нямат и междупредметната връзка, която в България част от децата имат. Защото когато обясняваш едно литературно произведение, детето няма представа къде се е случило действието, защо се е случило в контекста на историята и какъв е бил битът на времето. Има прекрасни възможности за създаване на различни визуални материали и тестове, които улесняват преподавателя. Може бързо да създаде интерактивен тест, който да пусне на децата и много бързо да провери какво от изнесения урок те са усвоили. Самият Борис Михайлов има разработени много ресурси, които винаги предоставя напълно безвъзмездно на българските учители в чужбина. Той е участвал и в някои от обученията, които Пловдивският университет прави по програмата "Роден език и култура зад граница" за усвояване на дигитални компетентности от учителите в българските неделни училища."
Тези и други иновативни методи за усвояване на знания и за преподаване по история и география ще бъдат представени и обсъдени на форума в Лисабон идната седмица.
А какви са предизвикателствата пред българското образование зад граница и как те могат да бъдат преодолени, ще ви разкажем в продължението на разговора с доц. д-р Адриана Любенова, скоро по Радио България
Автор: Красимир Мартинов
Снимки: Българско училище в Оксфорд „Слово", БТА- архив, личен архив, доц. д-р Адриана Любенова, Здравко Петров
В цяла Германия българите могат да гласуват в 66 секции. В Берлин те са пет, като във всяка от тях има машина. Изборният ден протича спокойно. До момента са гласували малко над 800 души, което в сравнение с изборите на 9 юни е малко повече..
Няма информация за сериозни проблеми при гласуването в Турция, предава специалния пратеник за изборите там Мария Петрова. Масово се гласува с машини, но от малък брой хора – така тя описва вота в югоизточната ни съседка. По-голяма е активността пред..
Десетки хиляди са българите, които живеят в Аржентина. За съжаление точна статистика за техния брой не е правена, но според различни източници те варират от 50 000 до 150 000 души. Част от тях са емигранти от новата вълна, заселили се там след..