Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Любопитно от България: Бяла писана посреща пътниците на видинската жп гара

4
Снимка: Радио Видин

Има един перон, на който самотниците и влюбените с разбити сърца се чувстват приети. Щом стъпят на твърдата земя, насреща им върви сърдечен “посрещач” – без претенции да види тъй дълго критата усмивка. Достатъчно му е да се поспрат, за да отърка бялата си козина.

Котето от видинската железопътна гара няма тъжната съдба на японското куче Хачико, което години наред напразно чака стопанина си да слезе от влака. Когато е съвсем малко, то избира оживеното място за свой дом, а служителите и пътниците във Видин се грижат да не остава без милувка и питателна храна.

“Появи се миналата година някъде през лятото – спомня си служителят на гарата Десислав Стойков. – То е добро и дружелюбно, даже влиза и в чакалнята. Обича да си играе с всички хора, не да бяга от тях и те си го харесват. Радват му се, хранят го.”

Пухкавата принцеса на видинската гара отговаря на различни имена – от Боянка до Розамунда. Бързо се превръща в любимка на служителите, които се редуват в осигуряването на храна. Една дама пък купува къщичка и редовно навестява животинчето с провизии в ръка. Като всяка себеуважаваща се котка обаче и Боянка-Розамунда предпочита да спи в най-обикновен кашон.


Когато не е заета със сън или обяд, "госпожицата" заема любимото си място в чакалнята и протяга ласкав нокът към купуващите билети пътници. За наблюдателница й служи автоматът за кафе, от който властва с господарски вид. Всеки, взрял се в нейните очи, твърди, че погледът й е човешки.

“Тук, на гарата, много хора седят по пейките, а котето минава покрай тях и се закача – разказва Десислав Стойков. – На влак все още не е е качвало и засега обикаля единствено в района. Много е гальовно, симпатично и всички му се радват. Някои му носят котешки консерви – от малките, които много харесва. Като ги усети и веднага скача. Ние също му купуваме, веднъж един ще донесе, на другия ден – друг. Досега не е оставало без храна.”

Бялата котана вече се е сраснала с видинската гара. Посреща и изпраща пътниците, понася с търпение дори най-любвеобилните им пристъпи, разхожда се с навирена опашка. И с изпитателен поглед изучава преминаващите – дали не очаква някого? Ако все пак един ден се хвърли в нечии прегръдки, избраният със сигурно ще прочете посланието в човешките й очи.

Текст: Диана Цанкова (по репортаж на Изабел Борисова от Радио Видин на БНР)






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Още турски пожарникари и техника пристигнаха в Южна България

Турция изпрати допълнителна помощ на България в борбата с пожарите, обхванали страната, предаде БГНЕС. Към изпратените на 17 юли екипи през граничния пункт Дерекьой се присъединиха още 32-ма души персонал и 11 превозни средства. Границата са преминали 2..

публикувано на 19.07.24 в 09:22

Огнеборци от България гасят пожари край Солун

Български пожарникари гасят огнища край Солун в помощ на гръцките си колеги и доброволци, предава БТА. 44 пожарникари с две пеши групи и 12 противопожарни автомобила работиха за потушаването на пламъците край града. Два от автомобилите и осем пожарникари са..

публикувано на 19.07.24 в 09:10
Село Воден след пожара

Пожари, хора, държава...

Горещини, силен вятър, огнен ад. На това стана свидетел и България в последните дни. Изпепелени къщи, погубени домашни и диви животни, унищожена реколта, осакатена природа…  И човешка мъка след огъня. „Аз съм на 66 години. В тази къща съм..

публикувано на 19.07.24 в 00:10