Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

България участва на Международния панаир на детската книга в Болоня

Къде ми са детските книжки, кажи ми, мой прашен сандък*

Една история може да е много смешна и поучителна по много нестандартен начин, смята издателят Димитър Риков

Снимка: Панаир на детската книга в Болоня

"Някога в Болоня построили дворец от сладолед точно на Големия площад и децата идвали отдалече да си поближат"– с тези думи започва разказът "Дворецът от сладолед" от книгата "Приказки по телефона" на Джани Родари, един от най-обичаните детски писатели. Днес в Болоня до Големия площад също може да похапнете сладолед, но дворецът на детския смях и въображение се намира извън града. Там, където ежегодно се провежда най-голямото изложение на детска литература в света – Международният панаирът на детската книга. 61-то му издание започва на 8 април тази година и ще продължи до 11 април. Участие в него ще вземат близо 1500 издатели, автори и илюстратори от над 90 страни. Сред тях за поредна година ще бъде и България с най-добрите си детски книги и автори за последната година.

"Форумът там е изключително голям и почитан – казва специално за Радио България Венка Рагина, председател на Асоциация "Култура и книжовност", която в партньорство с Асоциация "Българска книга", Министерство на културата и Столичната община е организатор на българското представяне. За първи път страната ни ще има възможност да се представи по наистина достоен начин, с по-голям павилион от 64 кв.м. и изложба "Радост, тъга и надежда. 25 български илюстратори на детски книги", което е едно от най-важните неща, за да се представи в пълнота българската детска литература. Това е реално второто участие на страната ни с обособен и стилизиран павилион, дело на Антон Стайков и Свобода Цекова, куратори и на експозицията, като по този начин ще има една сериозна видимост на българската култура в издаването на детски книги."

Значи, така ни се струва

понякога черен светът.

Хора, недейте тъгува –

добрите писма са на път! – са финалните строфи от "Добрите писма" на незабравимия български писател за малки и големи Валери Петров. "Добри писма"днес се крият в детските книжки, приказки и стихотворения, които неосъзнато ни учат на живот преди живота. Днес тези истории отбелязват своя празник.

Манол Пейков

"Аз трябва да кажа с цялата отговорност на вече 16-годишния си издателски опит, че в България много дълго време бяха занемарени българските автори – признава преди време пред Белослава Димитрова от БНР издателят и преводач Манол Пейков. – Чужди автори винаги са се издавали, макар и в доста ограничен подбор. До съвсем скоро всъщност у нас имаше една утвърдена естетика – тази на илюстрацията от руските народни приказки и доста подобната на нея холивудска 3D илюстрация, която доминираше почти изцяло на пазара. Целият диапазон, в който се издаваше детска литература, беше изключително стеснен. Другото, което беше силно определящо в жанра, бяха цените – смяташе се, че щом е детска книжка, тя трябва да е изключително евтина. Последното десетилетие започнаха да се появяват едни по-малки ентусиазирани издателства, които започнаха да издават във високия сегмент книги за деца. Покрай това се отгледа едно ново поколение млади майки, които гледат по друг начин на живота и това, което искат да дадат на децата си. Напоследък пазарът се развива шеметно и аз съм много щастлив от това"– категоричен е Пейков.

"Странното, интересното и хубавото е, че имаме бум на детски издателства, на детска литература и все повече и по-хубави издания се срещат на нашия пазар. Дори аз самата бях изненадана, когато започнахме да преглеждаме издадените книги през миналата година, които да представим на Панаира в Болоня тази година. Впечатленията ми са, че все повече се разширява нивото, с което авторите представят различни теми, обръща се все повече внимание на културата и изкуствата в тях и това за мен е много удовлетворяващо" – потвърждава и Венка Рагина.


"Детската книга е особен звяр", цитира автобиографията на музиканта Брус Дикинсън издателят Димитър Риков.

"Много зависи как подхождаме към нея. Ако питате бившите соц страни, детската книга трябва да изглежда по един начин, но ако питате западните ни колеги – по друг, ако питате американците – съвсем по трети, да не говорим за Далечния Изток. Това му е хубавото на Болоня – срещат се различните течения в художественото изкуство, защото няма какво да се лъжем – в детските книги водещи са илюстрациите, различните виждания на художниците по целия свят изпадат понякога в сблъсък, понякога в диалог. Това, което нас, българите, ни интересува е по-класически, славянски рисунък, по-близък до естетиката на държави като Полша, Литва, Словения, Украйна, държави от този ареал. Тези илюстрации някак си са по-разбираеми, по-близки са до сърцето на родителите. Всеки може да си хареса нещо в Болоня в името на детето. Това, което мога да кажа е че много наши български художници работят с чуждестранни издатели."

На какво е важно да се обърне внимание в текстовете за децата, растящи в средата на изкуствен интелект? Подобна дискусионна тема ще обсъждат и изложителите в Италия тази година. Децата днес са различни от нас, на тяхната възраст и сякаш все повече предпочитат нови и авторски истории за света и всичко в него.

"Всяка година ще се раждат нови "клиенти" на "Червената шапчица" и "Снежанка", които най-вероятно ще се запознават с тях. Няма как да се пренапишат нови класически приказки, те и не са толкова много. Пазарът диктува необходимостта от нови срещи с нови герои, защото децата се изморяват от добре познатите истории, в които лошите изяждат непослушните и накрая добрите ги спасяват. Приказката може да е много смешна и поучителна по много нестандартен начин, каквато е "Малкият НЕеднорог" например. Това е едно дете еднорог, което непрекъснато казва не – затова му казват НЕеднорог. Всички деца обичат да се инатят просто така, за удоволствие. Тази книжка е на немско издателство и издателката, която срещнахме в Болоня миналата година ни каза, че има над милион и половина продадени книги само в Германия. Просто е нещо различно и нестандартно. Децата търсят такива книги."

Именно с такива нестандартни истории се ражда и новото поколение български писатели, които грабват вниманието на младите родители, казва издателят. Най-голямата сила на детската книга е да събере децата и родителите на едно място, като децата ще усетят поуката по един начин, а родителите ще намерят съвсем различен смисъл в нея, но всички трябва да се усмихнат накрая, смята Димитър Риков.

* "Къде остана детството" Асен Кисимов

Снимки: Facebook /Bologna Children's Book Fair, Манол Пейков, Асоциация "Култура и книжовност"

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Милена Селими с награда за най-добър превод в Албания за "Времеубежище"

Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..

публикувано на 16.11.24 в 21:10
Кадър от „Идва есента“

Музиката е на фокус в Киномания – най-старата филмова панорама у нас

Тази вечер, 13 ноември, в Зала 1 на НДК в София започва 38-ото издание на Киномания. Началото на кинопанорамата ще бъде дадено с най-новия игрален филм на режисьора Милко Лазаров "Стадото”, чиято световна премиера беше преди месец в Лондон, в..

публикувано на 13.11.24 в 10:10

БНР пита: Кои са българските посланици на културата на 2024 г.?

Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието..

публикувано на 11.11.24 в 20:05