Болградската гимназия, която носи името на българския революционер и общественик Георги Сава Раковски е първото българско средно училище, създадено зад граница. Повод да припомним неговата история, но да разкажем и за ежедневието на учениците в него днес, ни дава 165-ата годишнина на школото. Макар за година на основаването му да се смята 1858, първа пълна учебна година започва през 1859.
За жалост заради продължаващите военни действия на територията на Украйна част от различните мероприятия, ознаменуващи годишнината, се провеждат дистанционно, а други присъствено, но единствено с ученици и техните родители. Подробности за предизвикателствата, които срещат в обучението на децата, сред които най-главното е хибридната форма на преподаване, споделя в интервю за Радио България, директорът на гимназията Снежана Скорич.
"Учениците учат хибридно, защото убежището, което имаме в училище, не позволява да събираме всички деца заедно. Когато се обяви тревога, всички слизаме в него и се опитваме да продължим учебния процес там. Това е много сложно, затова разделихме училището на две части. И така от 1 до 6 клас ги разделихме по една седмица дистанционно и една седмица в училище, а останалите класове от 7 до 11 по същия начин – обясни директорката, но допълни: – Всеки момент се очаква да бъде издадено разрешение за използване на още едно допълнително убежище, което ще позволи всички деца да се обучават присъствено."
Госпожа Скорич не скри удовлетворението си от неотдавнашната възможност да запознае българска делегация начело със заместник-председателя на Народното събрание Росица Кирова, посетила Украйна по повод Националния празник 3 март, с необходимостта от спешното решаване на важен за гимназията въпрос:
"Нашата молба беше българската страна да инициира и да съдейства за подновяване на протокола между МОН на България и на Украйна, който беше сключен още през 2000 година, но съдържанието на този протокол, издаден конкретно за българската гимназия, за нейния статут, за нейните особености, вече не съответства на съвременните условия. Откакто бе подписан, се случиха много промени и реформи в образователната система и този протокол трябва да бъде подновен."
Според нея, в новия документ е важно да бъдат записани няколко принципа, които ще позволят: "Да се съхрани учебното заведение, което ще може да дава пълно средно образование от 1 до 12 клас със задължително изучаване на български език, в големите класове – на българска литература и история на България – посочва г-жа Скорич. – Учебното заведение да има подкрепа и да се намира под покровителството на двете министерства. Всяка година да имаме делегирани преподаватели от България. От 1996 до войната в гимназията винаги работиха трима делегирани преподаватели. Единият преподаваше история на България и традиции и обичаи на българския народ. Вторият беше ръководител на Народен хореографски ансамбъл "Хоро", а третият – ръководител на Вокален народен ансамбъл "Здравец". Когато започна войната, министерството отзова тези преподаватели и засега прекъсна този процес. Липсват ни тези специалисти и сме готови да ги приемем отново, но по време на войната това е невъзможно. Сетне в протокола е важно да се съхрани възможността нашите учители по български език, литература и други предмети да преминават практическа подготовка в България."
В историята на Болградската гимназия все още има немалко бели петна, свързани с превратностите на времето, изпращало тази част от Бесарабия ту в румънски, ту в съветски ръце. Смяната на различните господари неминуемо носела неприятности за населението, както и разграбване на ценни артефакти. Гимназията разполага с редица ценни книги, колекция от картини, собствена обсерватория, печатница и пансион, в който са живели деца от цяла Бесарабия. Всичко това обаче с времето е унищожено, заграбено или изгубено.
Разговорът със Снежана Скорич дава отговор и на въпроса, носела ли е гимназията името на Светите братя Кирил и Методий?
Според нея, подобни документи липсват, а в указа за създаването му е записано като Централно българско училище. Такова остава названието му до 1999 година, когато негов патрон става Георги Сава Раковски.
Спокойно протича изборният ден и в Дуисбург. Очаква се, както и на предходните избори, в германския град да гласуват между 300 и 400 души. Предпочитанията си сънародниците ни изразяват само с хартиени бюлетини. „ На предишни избори сме наблюдавали..
Изборният ден в Рединг, Югоизточна Англия, протича спокойно. Очаква се да гласуват около 300 души. В единствената секция в града се гласува само на хартия. Вече втори вот изборната секция е на нов адрес, но не е ясно дали това ще повлияе на..
Прекалено е ангажиран животът на българите в Чехия. Работят масово в различни заводи, трудът е на смени, натрупва се умора и хората нямат желание да пътуват до столицата в неделния ден, само за да успеят да гласуват. С това си обяснява слабия интерес към..