Случаят с Гого обаче повдигна за сетен път въпроса за бездомните му събратя, чиито истории често нямат щастлив край. Всеки ден в социалната мрежа се натъкваме на призиви за осиновяване на бездомни или изоставени котки и кучета и все едни и същи хора откликват…. Знаем, че обществените приюти не са решение, както и събирането на десетки котки и кучета в частни жилища, защото животните не се чувстват особено комфортно в ограничени и пренаселени пространства.

И все пак, каква е причината да търсим постоянно дом за бедстващи котки и кучета? По думите на Явор Гечев, работил дълги години в ръководството на "Четири лапи", за да го имаме този проблем у нас, една огромна група хора ежегодно изоставят домашни любимци:

"Тук не става въпрос за еднократно изоставените – посочва Явор Гечев в интервю за Радио България. – Става въпрос за някакъв рецидив. Хора, които отглеждат куче, например, за да им пази кокошките или за да им пази нивата, въобще не е обгрижвано, ражда по два пъти в годината. И тези кученца отиват някъде другаде – или ги изхвърлят в гората, да ги изядат хищниците, или ги донасят в града и ги пускат в парка да ги направят гражданчета, както се изразяват. Тези хора остават несанкционирани. Това по никакъв начин не променя поведението им, но по-големият проблем е, че манталитетът им си остава същият. Те се чувстват някак си, че са в правотата си да го правят – така винаги се е правило и те продължават да го правят."

Когато пък институциите се намесят, за да ограничат популацията на бездомните животни, масова практика е да се взимат от улицата и след като ги кастрират не ги връщат обратно. Затварят ги в приютите, където голяма част умират в ужасни условия или пък ги закарват на непознати за тях места, където нямат шанс за оцеляване.

"Това противоречи на логиката на самата програма за кастрация и говорим за едно неразбиране въобще на принципите ѝ – отбелязва Явор Гечев. – Идеята е да се кастрира животното и да се върне обратно там, за да не се заеме неговото място от друго, което не е кастрирано и ще продължи да ражда. Когато дадеш пари, за да го кастрираш и го пратиш в съседен град, много близко до ума е, че от съседния град най-вероятно ще направят същото. А може дори и да не го кастрират и да го върнат обратно. И отново, за да се случват тези неща, причината в е липсата на какъвто и да било контрол от страна на правоприлагащите органи, защото всичко това е регламентирано в закона." 

Сякаш най-удобна изглежда реакцията на състрадателните хора. Когато институциите абдикират, те не остават равнодушни като виждат потенциалната опасност за едно безпомощно създание на улицата. "То няма умението да оцелее там самичко", отбелязва Явор Гечев и допълва:

"Прибират го вкъщи, опитват се да му намерят дом, понеже не намират абсолютно никакво съдействие от страна на местната власт например. В някои случаи успяват, в много случаи не успяват и то фактически остава при тях. А като видят на улицата следващото, са изправени пред дилемата дали да приберат още едно и така да предизвикат дискомфорт на съседите си и техният личен живот да страда или да го оставят на улицата с ясното съзнание, че там няма да оцелее. Това е изключително сбъркано, защото правоприлагащите органи в България трябва да налагат някаква форма на морал, на поведение, което е обществено приемливо или което залага на някакви ценности. Това не се прави. Този начин на мислене трябва да се промени. Той трябва да започне и от нас, от хората, но от друга страна и от онези, които са овластени да вземат някакви решения и да дават пример."