Денят Арифе е последният от свещения за мюсюлманите месец на постите Рамазан. В исляма това е най-благодатният месец от годината, свързва се с 30-дневните строги лишения – "оруч". Храненето и пиенето на течности и вода става само преди изгрев и след залез слънце, а човекът, който събужда мюсюлманите за сутрешна закуска – "сахур", има важно място в изпълнението на обряда по време на Рамазана.

Всяка сутрин по време на строгия пост вярващите мюсюлмани в село Каолиново се събуждат от звука на тъпан и благословиите, изричани от местните давулджии. Това е названието на хората, които бият тъпан и будят вярващите преди изгрев слънце. Старинната традиция е съхранена в селата в Североизточна България, в които преобладава мюсюлманското население. Специално избраните давулджии обикалят от къща на къща и не си тръгват, докато не видят да светва лампа. Това се повтаря всеки ден до края на Свещения месец, който тази година приключва на 9 април. Айше Лятиф от БНР-Шумен ни среща с баща и син, които за поредна година са давулджии в село Климент.

"Гледаме да запазваме нашата традиция, която е от векове – казва Бехчет Ахмед, който заедно със сина си Айджан всяка ранна сутрин събуждат вярващите за "сахур". – Два и половина се събуждаме, в 3 часа почваме и към 4.30 часа приключваме, защото тогава е имсак (изгрев – бел. ред.) – дотогава трябва да се яде. Има стари хора, които очакват да чуят тъпана, за да станат, да се нахранят навреме. За да може да сме точни, ние сме трима в селото и всеки от нас обхожда 50-60 къщи. Като си доволен, не е трудно, свиква се, даже и на работа ходим. Прави ни впечатление, че и хората са много доволни от нас."

В последния ден на строг пост давулджиите украсяват своя тъпан и обикалят семействата, които са будили, за да им честитят настъпването на празника, пеят им песни „маанита“, а домакините им дават пари или подаръци в знак на благодарност.

"Дават хората, кой каквото може според състоянието си, доволни сме. Много добре ни посрещат за празника. Имаме си специални Рамазански тъпани, купуваме ги от Турция. За Байрама се украсяват. Най- малките в семейството също бият тъпана. Това е задължително – да им се обясни как, за да се запази традицията."

Вече 7 години, по време на свещения месец Рамазан Есма Мустафа почти всяка вечер приготвя вечеря "ифтар" за около 30 души. Продуктите се даряват от мюсюлмани от селото. Смята се че този, който през свещения месец нахрани бедни и вярващи, ще получи опрощение на греховете си, разказва Есма, която с нейна приятелка Зеиха отделят по 4 часа за готвене:

"Който реши – дава "ифтар". Хората си носят продуктите – ние само готвим. Обикновено се прави курбан, коли се агне, носят ни парчетата месо, а ние тук го готвим – обяснява Есма. – Имаме си голяма стара печка на дърва, а през лятото готвим на газов котлон. Понякога след петъчната молитва също има курбан за семейството, за здраве. Имаме си и трапезария, където сервираме храната за около 40-50 човека. Който има възможност – коли агне. Който няма възможност – вкъщи си приготвя храната: пилаф, салата със зеле и печено бутче или каквото може да си позволи, а накрая и нещо сладичко."

Агнешкото за курбана двете жени от село Климент приготвят по стара рецепта – така, както са го правили баби и прабаби:

"Не се маринова месото – пояснява Есма. – Предварително се нарязва на парчета като за по една порция. Измива се, отцежда се от предната вечер. Слагаме олио да се сгорещи в голям казан (40-60 литра), опържваме хубаво месото докато се изтегли водата. Прибавяме нарязан лук, а като омекне прибавяме червен пипер и дафинов лист. Доливаме гореща вода и оставяме да ври около 3 часа. Накрая слагаме и другите подправки – сушен черен пипер, червени чушки, бахар, чубрица, джоджен. Накрая поливаме отгоре с кашичка с брашно и оставяме да къкри още 20-ина минути, докато се поеме брашното. Това е!"

Денят Арифе, или последният ден на пост по време на Рамазан, тази година е на 9 април. От днес започват приготовленията за големия празник Рамазан байрам, който ще се чества от 10 до 12 април. Традицията повелява семействата да се събират заедно на трапеза, отрупана с различни ястия и сладкиши. Есма разказва как ще посрещнат празника в нейния дом:

"Месим си тесто, правим си питки, подаваме на комшиите. Подготовката е за следващия ден, когато ще се събере цялото домочадие. Първата вечер всеки гледа да бъде със семейството си, на втория ден от Байрама идват и гостите. Празникът е известен също като "Шекер байрам" – прави се мляко с ориз, млечна чорба с кус-кус, млечна баница, задължително баклава. Има много баклави, аз я приготвям с брашно, мляко, яйца, щипка сода, замесвам тестото, разточвам много фино. Слагам смлени орехи, навивам кората и после оформям – едно време нашите баби като охлюви ги правеха. И така – докато се напълни тавата. Пече се на бавен огън до почервеняване, хубаво е да се препече. След като изстине се полива с горещ сладък сироп. Спазват се традициите за Байрама – първия ден сутринта се ходи на намаз. Като се приберат мъжете вкъщи, целува се ръка на най-възрастния, сяда се на първата закуска на Байрама. Децата ходят на училище, възрастните на работа, но вечерта пак се събира семейството, пак се целува ръка на най-възрастните – дядото, бабата, дават се парички на внуците и се сяда на софрата. Има дечица които обикалят от къща на къща и кой каквото им даде – парички, бонбончета, сладкиши. На това се радват децата."

Съставил: Елена Каркаланова (по репортажи на Айше Лятиф, БНР-Шумен)

Снимки: БНР-Шумен