Според изследване на Националния статистически институт (НСИ) за 2023г. над 88% от домакинствата в Българияимат постоянен достъп до Интернет. Повечето потребители изпoлзвaт aĸтивнo oнлaйн мpeжaтa вceĸи дeн, а над 95% от тях ca aĸтивни и в социалните мрежи. Запазва се висок делът и на тези, които чeтaт oнлaйн вecтници, нoвини и cпиcaния, както и съответните секции за коментари. Що се отнася до младите хора и тийнейджърите, техните канали за комуникация основно са TikTok, Instagram и YouTube. Следващи по значение са подкастите, а чак на последно място се подреждат новинарските сайтове. Традиционните медии като телевизия и радио дори не се споменават от младежите – констатират от Асоциацията на европейските журналисти в България, при техни инициативи с участие на ученици и студенти.

"Реално след дигитализацията медиите загубиха млада публика, а тя се докосва до някакви новини, ако случайно те са популяризирани в социални мрежи, които те ползват. Това означава, че ако ние /журналистите/ продължим да не се интересуваме от това явление, всички ще минат в социалните мрежи. А какво е важно за нас, ако искаме да си създадем бъдеща аудитория?" – пита журналистът Евелина Андреева. За да даде отговор, тя провежда свое проучване сред 20 – 30-годишните, а резултатите обобщава в книгата си "Медийният човек: От аналоговия свят до цифровата вселена".

Оказва се, че това, което най-много дразни младите в традиционната журналистика е манипулацията, след това – информацията за болести и проблеми и на трето място – многото политика.

"Това поколение "Z” /родените в последното десетилетие на XX век – бел. ред./, иска оптимизъм, кураж и светлина в пътя си и там, където не я намира – то бяга. Това е основния проблем, заради който младите хора отиват в социалните мрежи. Те не вярват на медиите и имат някакви основания за това. На политиците те също не вярват. Поколението "Z” не иска да пораства, а иска да живее в своя балон, в който се постига успех. И колкото по-рано се постигне този успех, толкова по-добре за тях. Те искат да слушат истории за хора, които са успешни, но това да не е станало на 59 години, а хората да са успешни на 20 и 30 години. Освен това те смятат, че най-важните теми, които ги засягат са свързани с тяхната професионална реализация, с взаимоотношенията между хората. На трето място поставят любовта, защото без любов може да се живее, но само с любов, без кариера, професионална реализация и материална осигуреност не може."

Евелина Андреева споделя и факта, че младите българи бягат много надалеч от политиката. Същевременно имат интересно отношение към позицията на журналиста – "очакват журналистите да изразяват личното си мнение, нещо, което в информационните агенции е напълно забранено, там фактологията е водеща".

Като медиен човек с дългогодишен опит в Българската телеграфна агенция Евелина Андреева очаква да има по-голямо внимание върху източниците на информация и лидерите на мнение сред младите. По нейна преценка, може би няма да е далеч времето, когато медиите в България съвсем ще загубят своята аудитория. "И другото, което ми се вижда много важно – казва тя – е, че новините за младите хора трябва да се правят от млади хора". 

"От проучването, което направих миналата година излезе, че 62% от младите хора не разбират новините. Това от една страна е свързано с тяхната функционална грамотност, която мери и изследването PISA. От друга страна, тяхното внимание се задържа не повече от 6 - 7 секунди. След като чуят анонса, първото изречение и заглавието, после те губят интерес и не слушат нататък. И оттам губят връзката с това, което медиите се опитваме да коментираме и да съобщаваме. Интересно е и кого те посочват като ментор, от който биха искали разяснение и пояснение на новините. На първо място това е родител, приятел, след което и стигаме до инфлуенъсръри, подкастъри и ютюбъри. Но не и лидерите на обществено мнение, които ние познаваме от края на миналия век, които са фигурите, които обикалят телевизиите и радиата."

Книгата, която изследва медийното поведение на младите българи е написана от самата Евелина Андреева, но последният абзац е дело на изкуствен интелект – целта е да има и многоточие и темата да остане отворена. "България се развива малко по-забавено в медийна посока от света, затова ако повече се интересуваме от това, което е направил светът в медийна посока, бихме могли да използваме добрите неща и да си спестяваме грешките", убедена е Евелина Андреева.

Съставил: Гергана Манчева /по интервю на Силвия Великова, БНР-"Хоризонт"/

Снимки: Pixelshot, Pixabay Таня Милушева