На 25 април е роден Ицхак Финци, част от т.нар. "златно поколение" български актьори. За своя 91-годишен земен път Ицко Финци, чертае трайна диря в българския театрален, филмов и културен живот.
Роден е в София, но родът му произхожда от Сараево. Да бъде актьор изглежда е предопределено от съдбата, тъй като неговият баща - Самуел, също е бил актьор, рецитатор и режисьор на самодейни театрални постановки. Така Ицхак се озовава на сцената още в детската градина, където играе в постановка по приказката „Снежанка и седемте джуджета“. Пътят към любовта на публиката минава през ВИТИЗ (сега Национална академия за театрално и филмово изкуство), където става част от класа на видния български театрален педагог проф. Стефан Сърчаджиев и учи заедно с плеяда бъдещи звезди на българската сцена:
За първата си роля в Сатиричния театър – пиесата "Дървеница" на режисьора и тогавашен директор на трупата Боян Дановски – Ицко Финци разказва:
"Този спектакъл, струва ми се, вече беше игран един сезон и беше признат за много интересен, а самият Георги Калоянчев се беше прославил с ролята му на Пресипкин. Бяхме с бради, с мустаци и с дълги коси. Това беше първото ни участие в Сатиричния театър, а там попаднах и заради приятелството си с режисьора Методи Андонов – спомня си Финци. – С него учехме във ВИТИЗ, където той ме взе в един откъс от пиесата "Слуга на двама господари", получих неговото одобрение и се сдружихме. По-късно ми предложи да замина с него за Бургас, където в театъра играехме "Чичовци" на Иван Вазов, по драматизация на Иван Теофилов. Там играх Варлаам Копринарката."
Едно от емблематичните превъплъщения на актьора е ролята му на музикант в легендарния Първоаприлски концерт, който организира заедно с колегите си Рашко Младенов, Николай Бинев и Тодор Колев.
"На афиша пишеше "Шедьоври от световната класика". Ние сме любители, обаче се отнасяме към музиката като към светиня. Техническите ни способности са слаби, но пък чувството ни към музиката – силно, но толкова си можем. Сигурно сме смешни, но участвахме в това с много плам – така, както трябва да е“ – категоричен е Финци.
Днес, вече на 91, Ицко Финци живее далеч от забързания ритъм на столицата ни, но продължава да е силно свързан с културния живот в България. В есента на живота, когато много хора спират да кроят планове, съдбата поднася на Финци чудни изненади. През 2017-а, 51 години след появата на сина му – актьора Самуел Финци, който гради звездна кариера в Германия – Ицхак става баща повторно, този път на момиченцето Матилда, родено от съпругата му - режисьорът Лиза Боева. Любовта помежду им ражда и още едно "дете", макар и дигитално – онлайн платформата "Филизи 33", за която актьорът споделя с особено вълнение при всеки удобен случай:
"Аз участвам в дейността на една платформа, която помества на своята страница студии на Лиза Боева, свързани с историята на изкуството - живопис, скулптура, литературни анализи. Всичко това от съвременна гледна точка. Аз съм четецът, който представя откъсите. Това е платформа за обучение по история на изкуството, за деца и за възрастни и си представяме, че семейства могат да седят пред компютъра и да разглеждат, да слушат и да разсъждават върху нея.“
Мекият, кадифен глас на Ицко Финци звучи и в десетки радио пиеси, както и радио драматизации на приказки за деца. В творческата му биография присъстват десетки запомнящи се превъплъщения на театралната сцена, в телевизионни постановки, както и в някои от емблематичните български филмови продукции. А приносът му е почетен с пано на "Стената на славата" пред столичния Театър 199, където той пише:
"Каква чест! Приживе! Благодаря!"
Екипът на Радио България от сърце честити личния празник на забележителния Ицко Финци. Желаем крепко здраве, за да поддържа огъня на живота и изкуството, което сгрява душите ни!
Вижте още:
Снимки: БТАБългарите в Албания са признати като национално малцинство през 2017 година, но не разполагаме с официални данни за броя им, тъй като окончателни данни от преброяването на населението през миналата година все още не са публикувани. Немалко албанци с..
Той е дете на прехода, роден в края на 1989 година в София. Израснал е с филмите за кунгфу и мистиката на манастира Шаолин в Китай. Пътят му минава през тренировки по айкидо, НАТФИЗ и класа на проф. д-р Александър Илиев, където завършва висшето си..
Човекът е част от обществото и трудно би живял без да общува. Затова грижата за доброто представяне пред другите започва още в ранна възраст, когато се учим да говорим. Всичко започва в семейството, но забързаният начин на живот забавя развитието в..