С диктовка, посветена на 24 май, започват честванията на 20-ата годишнина от основаването на Българското неделно училище "Св.Св.Кирил и Методий" в Атина, Гърция. Събитията се организират на 10 и 11 май, когато православната ни църква почита паметта на светите братя. Програмата за чужбина на БНР - "Радио България" - е медиен партньор на инициативата.
В рамките на празничната кампания на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН - „Написаното остава. Пиши правилно!“, малки и големи ученици ще участват в кратка диктовка, за да проверят как са усвоили българския правопис и пунктуация. С това те ще засвидетелстват и почитта си към българската просвета и култура, към българските учители, учени, просветители и дейци на културата.
Гл. ас. д-р Радостина Стоянова от Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" към БАН ще изнесе урок на тема "Св. св. Кирил и Методий – съпокровители на Европа" по Националната програма „Неразказаните истории на българите“ на МОН.
Предвидени са още калиграфска работилница, в която участващите ще се потопят в магията на калиграфията и ще могат да усвоят умения за изящно изписване на кирилските букви, както и инициативата "Моето похвално слово с рисунка за светите братя". Под вещото ръководство на доц. д-р Адриана Любенова от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ децата ще пресъздават образите на светите братя, на български писатели и поети, на картини, родени от магията на кирилското слово. Целта е да се провокира детското въображение и да се стимулира родолюбието сред българчетата в Атина.
Заявки за участие в инициативите се приемат на: bnubuuditeli@gmail.com, а мястото на провеждането им е сградата на БНУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Атина, ул. „Лиосион“ №117, Λιοσίων 117, Αθήνα – Πλατεία Αττικής, 10440, ΑΤΤΙΚΗΣ.
На 11 май в гръцката столица, под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова и с медийното партньорство на програмата за чужбина на БНР – "Радио България", ще се проведе международният научен форум „Пътят на светлината“. Организатори са Кирило-Методиевският научен център, Институтът за български език "Проф. Любомир Андрейчин", Пловдивският университет "Паисий Хилендарски" и Асоциацията на българските училища в чужбина.
Форумът има за цел да допринесе за популяризирането на българския език и култура зад граница посредством дейността на неделните училища, като представи делото на Светите братя Кирил и Методий и техните ученици и ролята на България за съхраняването и разпространението на кирилицата.
Лектори ще бъдат проф. Константинос Нихоритис, доктор хонорис кауза на СУ "Св. Климент Охридски", проф. Веселка Желязкова от Кирило-Методиевски научен център към БАН, проф. Маргарет Димитрова, проф. Андрей Бояджиев, проф. Магдалена Костова-Панайотова и доц. Диана Атанасова от Софийския университет, проф. Ваня Станишич от Белградския университет, проф. Велка Попова и проф. Димитър Попов от Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", проф. д-р Атанасиос Капсалис от гръцката духовна академия, д-р Самуил Шивачев от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", гл. ас. д-р Нели Ганчева от Кирило-Методиевския научен център на БАН), гл. ас. д-р Радостина Стоянова от Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" – БАН.
Форумът ще бъде закрит с празнична програма, подготвена от учениците от Българското неделно училище "Св. Св. Кирил и Методий", гр. Атина.
Снимки: facebook.com/BNUKiriliMetodii, Иво Иванов, Кр.Мартинов
В цяла Германия българите могат да гласуват в 66 секции. В Берлин те са пет, като във всяка от тях има машина. Изборният ден протича спокойно. До момента са гласували малко над 800 души, което в сравнение с изборите на 9 юни е малко повече..
Няма информация за сериозни проблеми при гласуването в Турция, предава специалния пратеник за изборите там Мария Петрова. Масово се гласува с машини, но от малък брой хора – така тя описва вота в югоизточната ни съседка. По-голяма е активността пред..
Десетки хиляди са българите, които живеят в Аржентина. За съжаление точна статистика за техния брой не е правена, но според различни източници те варират от 50 000 до 150 000 души. Част от тях са емигранти от новата вълна, заселили се там след..