Легендарна е славата на българските градинари в Унгария, започнали да пристигат там още през ХІХ в. и допринесли за развитието на земеделието в тази централноевропейска държава. Те са причината и до днес в Унгария името „българин“ да звучи изпълнено със съдържание и най-вече – да се ползва с авторитет. На тях – българските градинари – унгарският народ е нарекъл улици, построил е паметници, чешми ...
Днес наследниците им работят друго – те са инженери, лекари, юристи, компютърни специалисти. Имат свой политически орган, своя църква, училище, театър… Как, обаче, самите те провокират интерес у децата си към България? За да узнаем това, разговаряме с Ваня Которова - заместник-директор на Българското училище за роден език в Будапеща. От 8 години госпожа Которова е преподавател там, а повече от 20 години е част от българската общност.
В унгарската столица я отвежда любовта, както ни признава самата тя. Не малка роля за това обаче има и голямата икономическа криза в страната ни от 1997 г. Първо за Будапеща заминава съпругът на Ваня, а малко след това – и тя. Там се раждат и двете им дъщери. И двете са възпитанички на Българското училище за роден език. Питаме я какво знаят децата на българите в Будапеща за България.
"За децата България е лято, или мама, или приказка... За всяко дете е различно. А интересът към родината зависи много от семейната среда и възможностите на родителите. Децата, които по-често посещават България, естествено, са много по-запознати и по-любопитни, връщат се с любов всяка година там. За съжаление, има деца от общността, които нямат тази възможност и - съответно не могат да проявят този интерес."
За да запълни тази празнина, училището в Будапеща организира лагери по народознание в България. Това са опознавателни пътувания, в които децата посещават различни природни, културно-исторически и просветни средища в страната ни – обяснява Ваня Которова:
"Обикаляме различни области в България и след това, през цялата учебна година, разработваме материали от местата, които сме посетили и ги свързваме с историческите събития и личности, за които учим в часовете по народознание. „Помните ли, когато бяхме в България, какво видяхме, къде влязохме?“ - това е изключително полезно. Много по-лесно се възприема материала, когато преди това децата са посетили мястото, видели са и са чули историята, изживели са емоцията да са там. Това не може да бъде заменено по никакъв начин с картинката или текста от учебника".
Лагерите по българско народознание, последният от които се проведе неотдавна, са част от проектите на българското училище, финансирани от унгарската държава. Нашето училище е част от унгарската образователна система, като обхваща деца от предучилищна възраст до 12 клас. Учениците посещават училището веднъж седмично, за да изучават български език, литература и народознание с теми от историята, географията, етнографията и фолклора на България.
"В Унгария има 13 признати националности – обяснява ни Ваня Которова. Една от тях е българската. Ние сме националност с над стогодишна история в Унгария. И, да, нашето училище е към унгарската образователна система, като настоятелството ни е Българското национално самоуправление. Това е български политически орган. Ние като националност в Унгария имаме правото да имаме политически орган, да изучаваме родния език и култура, да имаме свои местни медии. Имаме и малък театър. Нарича се „Малко театро“ и е първият професионален български театър извън границите на България."
Българското училище за роден език работи много добре с всички български институции, като получава подкрепа както от българската, така и от унгарската държава.
"През тази година се сбъдва и една над стогодишна мечта на българите в Унгария – българското училище ще има собствена сграда. Тя се строи на парцела, който е собственост на Дружеството на българите в Унгария. Така на едно място ще бъдат събрани всички институции на българите - българското училище, българската детска градина, българският културен център и българската църква".
Самите унгарци отдавна са възприели българите като част от своята държава и оказват почит и уважение към сънародниците ни там.
"Българите са си спечелили много добра слава и доверие още по времето на първите българските градинари в Унгария. Неслучайно те са се превърнали в своеобразна легенда в унгарската история. Голяма част от днешните българи в Унгария са техни наследници. Те вече не се занимават с градинарство, а са инженери, лекари, юристи и пр., но доверието, което са изградили предците ни с пословичното си трудолюбие, остава и днес. Тези факти са включени и в нашите учебници по народознание, като извадки от вестниците от началото на ХІХ век - за това каква е ролята на българите за изхранването на големите градове. И до днес, когато на някого кажеш, че си българин, казват „А, тук имаше една градина на едни български градинари, аз ги познавам".
Безспорно, славата на българските градинари от миналия век продължава да сгрява и да дава криле и на техните потомци. Но как сънародниците ни се грижат да поддържат българския дух жив и у своите деца, от какво е провокиран интересът към Българското училище за роден език, питаме и заместник-директора му Ваня Которова.
"Всяко едно дете е отделен случай - казва ни тя. - Има деца, които идват при нас, защото това е езикът на мама или на баба. Особено при малките е по-силна външната мотивация, защото родителят иска това дете да познава собствените си корени. А езикът е едно от най-важните неща, за да можем да бъдем свързани с родината. По-големите имат и друга мотивация - те могат да положат матура по български език към унгарската образователна система. Това е изключително силна мотивация за нашите деца и тази матура им е точно толкова полезна, колкото всяка друга матура по чужд език. Отделно са пътуванията до България, за които споменах.
И най важното – това са приятелствата, които могат да създадат, както и това, че им е интересно. Миналата година попитах абитуриентите кое е най-хубавото и най-лошото, което са видели в българското училище, всички споменаха приятелите като най-хубавото нещо, а относно най-лошото – имаше различни мнения. Но едно от децата ни каза, че за него най-лошото е това, че в началото не е осъзнавало колко е хубаво да ходи на българско училище, а сега всички свършва. И бяха много щастливи и доволни, че все пак са положили усилия и са получили това, което сме могли да им дадем".
Разговорът с Ваня Которова е реализиран в Лисабон, Португалия, по време на форум за преподаването на история и география в неделните ни училища зад граница, организиран от МОН, БНУ „Св. Св. Кирил и Методий“- Лисабон, под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова и със съдействието на Асоциацията на българските училища в чужбина и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
Фото: Кр.Мартинов, БУ за роден език, Българско републиканско самоуправление
Генералният консул на България във Валенсия Надя Кръстева участва в спешна работна среща на Управителния съвет на консулския корпус, акредитиран във Валенсия. Срещата на 4 ноември бе организирана от Пабло Бросета – автономен секретар на регионалното..
Зам.-председателят на парламента на Северна Македония Весна Бендевска е внесла до прокуратурата в Битоля сигнал, че българският културен клуб "Иван Михайлов" в града продължава да функционира, въпреки заличаването му от централния регистър, съобщи..
На 2 ноември, в сградата на Европейския съюз на площад "Венеция" в Рим бе представен филмът "Усещане за принадлежност" на режисьорката Ирена Даскалова и по идея на Венета Ненкова, създател на неделното училище "Асен и Илия Пейкови" в италианската..