Всяко дете мечтае да има цялото време на света, в което да играе и да се радва на купища от сладки изкушения. Едно от най-любимите, разбира се, е Негово величество Шоколадът. Първи сведения за появата му се откриват още 2000 години преди Новата ера, когато населението на територията на Мексико е приготвяло специална паста от какао. След това я смесвали с вода, ванилия, мед и други подправки, създавайки вкусна напитка. По-късни цивилизации припознали какаото като изключително полезно, дори успели да превърнат какаовите зърна във валута, с която търгували.
За много хора днес шоколадът е постоянен източник на щастие, защото консумацията му стимулира производството на ендорфин – "хормона на щастието". Качество и вкусове има най-различни, но изкушените от по-нетрадиционните превъплъщения на шоколада знаят, че е добре да ги търсят в специализирани магазини или занаятчийски ателиета, в които сладкото изкушение се прави пред очите им. Именно такова място, в сърцето на родната си Враца, създава сънародничката ни Михаела Кътева.
"Преди време бях в Англия, работех като шеф на едно предприятие за свежи плодове, където спестих голяма част от средствата, които съм вложила в моя бизнес – разказва в интервю за Радио България Михаела. – Работя с професионални машини, които са най-добри на пазара, правят се в Италия. Също така, всички продукти, с които работим тук са на най-високо ниво. Опитваме се да сме конкурентни на пазара, въпреки че се намираме в малък град като Враца. Стремим се да отговаряме на изискванията за нещо, което твърдим, че сме – работилничка за шоколад. Имам също много интересни френски шоколади, които в момента предлагам – с вкус на малина, с вкус на юзу (смес между лимон и портокал), маракуя, ягода, които са направени от изключително качествени съставки. Тях влагаме и в направата на нашите ръчно изработени шоколадови бонбони.“
Безценен опит в шоколатиерството сънародничката ни добива в Словения, където остава за 3 месеца, поканена от местен майстор:
"Беше страхотно, защото точно когато аз отидох беше пандемията и съответно затвориха абсолютно всичко. В хотела, в който се бях настанила, бях единствено аз – спомня си майсторката. – Когато пристигнах, домакинът ми получи много голяма поръчка от съседна до Словения страна и ме помолиха от понеделник до събота да участвам в производствения процес за бонбоните, а пък в неделя се бяхме разбрали, че ще експериментираме – да правим нови рецепти и идеи, които аз имам, или той има и до момента не е изпълнил. Общо взето работихме в абсолютен синхрон в неделята, а през останалото време, произвеждахме горе-долу по 6000 бонбона, трима човека на ден и това беше сигурно в продължение на месец, в който аз доста им помогнах. Прекрасно изкарано време имах там.“
Днес всичко научено от словенеца, Михаела използва в своята собствена работилница. Вдъхновена от опаковките, които са използвани там, тя създава и свои своеобразни "пликове за писма“, с които поднася "сладки“ вести на своите клиенти.
Освен това постоянно съчетава различни вкусове:
"Често експериментираме и някои от вкусовете, които имаме и до момента са още от началото на работилничката ми за шоколад. Такива са например пъпеш и бекон. Запознах се с един суши майстор, който ми даде уасаби и създадохме бонбон с уасаби и манго. Правим и други малко нехарактерни комбинации между сладко и солено – черен пипер, вишна и черен шоколад, имаме също бонбони със сладки и люти чушки с черен шоколад. Не забравяме и хората, които не могат да хапват толкова много сладко. За тях предлагаме бонбони със заместители на захарта, за да може и те да се насладят на нашите вкусотии. Предлагаме също така и различните проценти черен шоколад, а не само бял и млечен.“
Щастлива е, че като учител в гимназия във Вършец успява да вдъхнови и свои ученици да изберат професията хлебар-сладкар. Някои от тях вече са приложили своите знания и в нейната работилница, подготвяйки се за различни кулинарни състезания. Съветът ѝ към младите е да правят онова, което ги удовлетворява и да реализират своя потенциал в България, като с помощта на различни европейски програми започнат свой бизнес.
Снимки: личен архив
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..