"В свят, който все повече се разединява, хващането за ръце се превръща в тиха молитва - начин да се съберем отново". Така започва описанието на проекта "Баща и син" на фотографа Валери Пощаров на сайта на Световната фотографска организация. На специална церемония в Лондон на 18 април проектът беше отличен с първа награда в категория "Портрет" на конкурса за професионалисти Sony World Photography Awards на World Photography Organisation. Тази година близо 400 000 снимки на автори от повече от 220 държави и територии са взели участие в един от най-престижните фотографски конкурси, създаден през 2007 година. Изображенията са оценявани анонимно от специално жури.
"Баща и син" е дългогодишен и международен проект, който Валерий Пощаров започва през 2020 година в родната си България. Пред обектива му застават бащи и синове от Сърбия, Турция, Северна Македония, Армения, Грузия и Гърция хванати за ръка в миг на близост, среща и път един към друг. Така, чрез своите герои, на които Валерий се прекланя, ни кара да се замислим за нещо много по-голямо отвъд личната идентичност – Кои сме ние, като част от една среда, от една културна индентичност? Какво наследяваме от предците си, какво вземаме, обогатяваме и променяме от тях? И колко смелост всъщност се изисква да се хванем за ръка.
"Всичко започна от една сутрешна разходка, когато водех моите двама синове към училище и ги държах за ръка. Разминахме се с друг баща, който виждайки ни каза: "А, само за снимка сте!“. Така че той направи първия кадър по този начин – словесно. И започнах да си мисля, че може би наистина в един момент, ние като мъже, имаме необходимост да пуснем ръката на своя баща и да открием себе си. Но реших да докажа на себе си, че всъщност тази връзка може да бъда жива. Тогава дойде идеята да направя портрет на баща ми и моя дядо, който тогава беше на 95 години, двамата хванати за ръка."
Година по-късно, по време на пандемията, Валерий прави този кадър без да има енергия и желание за нещо повече. Но неведоми са знаците на делника ни.
"Бях пред една къща в края на София откъдето излязоха мъж и жена, и жената стискаше в гърди рамкиран портрет на млад мъж. Първо мислех, че ще ме изгонят, защото снимах тяхната къща. Тя дойде към мен и ми каза: "Ние имахме един едничък син, който почина преди осем месеца. Мъжът ми много иска да го снимате с него“. И когато това се случи, когато моите мисли се реализираха в ситуация с напълно непознати хора, аз открих връзката между нас, човеците. Отвъд дори отношенията баща и син. И си дадох сметка, че ние сме наистина за много малко тук, заедно, и имаме възможността да обменим енергия. И този обмен е нещото, което продължава да ме вълнува."
Така, през 2020 година, в реалност на изолация и отчуждаване от нормалното ни битуване Валерий Пощаров тръгва по следите на близостта. Била тя и само в един кадър. "Бях наистина много щастлив да обиколя всички 28 области на страната и може би във всеки един град в България да търся бащи и синове" – казва пред Радио България фотографът и признава, че самото търсене на героите в този проект е съществената част от процеса.
"Много рядко срещаме бащи и синове да живеят заедно в едно населено място или да имат истинска връзка помежду си като големи. И това само по себе си мисля, че не е свързано само с отношенията между мъжете в един дом, а тук говорим за връзката между поколенията. Да открием връзката между тях, което означава да открием връзката между ценностите. И това хващане за ръка е точно този необходим мост. За да срещна само едни баща и син, аз трябваше да говоря поне със сто човека и е много красиво, защото някой ми казва, че синът им е някъде в чужбина и му се обажда. Или казва, че има съседи, които познават баща и син и така цялата общност се въвлича в този процес.“
Колкото до самата фотография – тя не е самоцел, а израз на един осъществен акт на взаимност и искрена емоционалност, която вярвам се усеща, казва ни Валерий. Не всеки се е съгласявал да се хване за ръка с родителя си. Понякога секундите на близост са представяли целия път, който тези кръвно свързани личности са извървявали отново един към друг, или може би за първи път. И запечатаният кадър е оставал отново единствен знак за взаимност. "И тук мисля, че много хора биха припознали себе си"- констатира фотографът.
След работа в редица страни на Балканите, Грузия се оказва държавата, в която Пощаров снима "Баща и син" най-дълго време. Успява да обиколи всичките й географски области, благодарение на партньорството си с National Geographic и финансиране от Европейския съюз. Там, където местните хора не знаели чужд език, Валерий влизал в диалог с тях чрез 35 изречения, които имал озвучени от войсоувър актьори на съответния език или чрез картички от проекта, които им подарявал.
"Много е мило, понякога се връщам на тези места и виждам как са закачили някъде в домовете си, в работилниците си, по колите си тези портрети на непознати за тях хора. Именно това е голямата награда за мен. Чисто географски този проект се развива много целенасочено с идея отново да изгради тази представа за културна идентичност, която по някакъв начин носи своите белези на различни места по различен начин и в същото време, прибирайки в себе си своята екзистенциална универсалност. В голяма степен виждам различията, когато работя на различни места и те отново са свързани с културните предпоставки за това. Защото, както казах това хващане за ръка между баща и син е хващане за едни общи ценности и в страни, където има или скоро е имало конфликти, е много трудно младото поколение да признае ценностите на предишното и да припознае бъдещето си в тях. Мисля, че не си даваме достатъчно сметка, но в България, колкото и да се говори за тези пропуски между поколенията, те не са толкова драстични, колкото на много други места по света. Много хора ме поздравяват за наградата, но аз мисля, че тя е само някакво следствие на самите фотографии. Ако трябва да приема някакъв поздрав, той би бил за самата работа, за самите фотографии като постижение не за мен, а за хората, които са имали смелостта да се хванат за ръка и да дадат този пример. Това е много важно в днешно време, защото в световния конкурс тази година останалите наградени проекти също изразяват една много силна ангажираност към темите на нашето общество. И е много красиво да видим подобно институционализиране на културата, което да изгради необходимия мост между широките медии и широката публика – една много необходима сила, която трябва да променя света към добро. Вижте, след като баща и син се хващат трудно за ръка, какво остава за останалите хора?“
И все пак надеждата я има. "Аз вярвам, че хората сме като точици, които, ако свържем заедно, можем да нарисуваме най-красивата картина на човечеството“ – казва Валерий.
В момента изложба на проекта "Баща и син" може да бъде видяна в Тбилиси, Грузия. До 6 май всички наградени изображения от Световния конкурс са показани и в Somerset House в Лондон, а след това експозицията ще обиколи целия свят. През лятото "Баща и син" ще бъде показан в голяма самостоятелна изложба и в италианския град Кортона Cortona, като малко преди това Валерий Пощаров ще направи кадри от региона, които да включени в нея. Снимки от проекта в голям формат ще бъдат изложени на открито в идните месеци и във Франция. През есента проектът ще бъде показан в рамките на традиционните фотографски срещи в Пловдив, в Градската художествена галерия на Града под тепетата.
А какъв може да бъде един съвместен проект между фотограф от България и учен в областта на географските информационни системи от Чехия може да научите от интервюто на Весела Кръстева с Валерий Пощаров:
Валерий Пощаров е роден през 1986 г. Учи в Националната художествена гимназия във Варна, а след това пластични изкуства в Сорбоната в Париж. Има множество изложби в различни европейски страни. През 2022 г. издава първата си книга: "Последният човек на Родопите“. Това е един проект, по който работи 14 години по време на които обикаля близо 1000 села. Миналата година проектът "Баща и син" беше сред сред финалистите на престижните Lens Culture Portrait Awards 2023, а на сайта проектът беше и отличен като специален избор на главния редактор на lensculture.com.
Вижте също:
Снимки: личен архив Валерий Пощаров
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София...