С диктовка по български език и калиграфска работилница започнаха честванията на 20-ата годишнина от основаването на Българското неделно училище "Св. Св. Кирил и Методий" в Атина.
В петъчната вечер (10 май), в сградата на училището на ул. "Лиосион" № 117 се проведе диктовката по български език, която е в рамките на кампанията „Написаното остава. Пиши правилно!“ на Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" – БАН. Малки и големи ученици упражниха своя правопис и провериха доколко добре се справят с граматиката.
В първия ден участниците в честванията на 20-ата годишнина на първото ни неделно училище в Атина се потопиха и в магията на модерната калиграфия заедно с доц. д-р Адриана Любенова от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", като се запознаха с базови техники на изящното писане. Инициативата нямаше състезателен характер, а целта й беше практическа - да покаже технически умения за красиво изписване на кирилските букви, чрез което да се развие любовта към писането и езика ни.
На днешния 11 май, когато православната ни църква отдава почит на светите равноапостоли Кирил и Методий, събитията по случай 20 години от основаването на БНУ "Св. Св. Кирил и Методий" в Атина продължават с научния форум "Пътят на светлината".
Форумът се провежда под патронажа на вицепрезидента на Република България Илияна Йотова, с подкрепата на посолството ни в Атина. Съорганизатори са Кирило-Методиевският научен център при БАН, Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към БАН, Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“, Асоциацията на българските училища в чужбина. Медиен партньор е Българското национално радио чрез програмата за чужбина „Радио България“.
Още снимки можете да разгледата в галерията към публикация.
Фото: Весела Кърстева - БНРПочти месец след провелите се на 27 октомври предсрочни парламентарни избори, 51-ото Народно събрание все още не може да започне работа, защото народните представители не могат да изберат пръв сред равни. Политическата безпътица в България се допълва..
Будител – човек, който със своите действия, идеи или творчество пробужда духа на народа, съхранява и разпространява националното самосъзнание, култура и образование. В Българската история това понятие се свързва най-често с периода на Възраждането..
Българското национално малцинство в Албания е едно от най-големите в страната, сочат данните от последното официално преброяване на населението там. Като българи са се декларирали 7057 лица, за сравнение – като гърци са се определили 23 хиляди,..