"Емиграция – доброволното или насилствено напускане за дълъг период от време на страната на обитаване и заселване в друга страна, причинено от някаква отрицателна промяна в живота, била тя природна, икономическа или военна."

861 054 са българите живели повече от една година в друга държава от ЕС през 2022 година. По последни данни на Евростат, официално регистрираните българи в Гърция през 2022 година са 69 550 души, което ги превръща в третата по численост българска общност на Стария континент след тези в Германия и Испания. По неофициални данни обаче сънародниците в южната ни съседка са близо 300 000, като над 200 хил. са на работа там и повечето са сезонно наети в селското стопанство и в туризма. Както на много места така и в Гърция вече се наблюдава второ и трето поколение българчета, родени в своя втори географски дом. 

Деца, за които въпросът "Откъде си?" носи повече от едно значение, отговор и емоция. В това се убеди и Радио България, по време на отразяването на 20-та годишнина на най-старото българско неделно училище "Св. Св. Кирил и Методий" в Атина. Юбилейната учебна година за школото завършиха повече от 220 малки българчета от три до осемнайсет годишна възраст. Много от тях деца от смесен брак, а всяко второ дете – родено в Гърция. Един от най-трудните въпроси, които може да се зададе на тези деца е – като какъв се определяш? А най-честият отговор, който ще получите е: "И двете – аз съм българин и грък.".

Едно от тези деца е Цветелина Луканова, която с гордост уточнява, че на 27 юни става на цели 10 години. Цвети е дете на българи, родено в странство, което никога не се е прибирало в родината на мама и тати. "Но баба и дядо идват много често тук, в Гърция" – гордо ни казва тя.  От "много мъничка" посещава БНУ "Св. св. Кирил и Методий" в Атина с най-добрата си приятелка Никол. Преподавателите й ни казват, че е при тях от първи клас. На въпроса какво най-много харесва в българското училище с грейнало в усмивка лице момиченцето отговаря: 

Цвети, наистина обича да чете, при това български книги. Пенка Луканова, майката на Цвети, живее в Гърция от близо 11 години. Пристига, заради приятеля си, женят се, ражда им се дете, създават приятели и свой по-добър свят, който ги задържа далеч от дома. За цялото това време не са се прибирали в България.

"Защото е българка и трябва да знае български. Не съм я питала (каква се определя – б.авт.), но предимно чете българска история, а не гръцка. По-интересна й е. В България не се е прибирала досега, но виждам, че ѝ е по-интересна информацията за родината ни" – казва майката на Цвети. Обяснения за това тя няма, но сама признава:

"Ние гледаме само българска телевизия, информирани сме за това, което става у нас. Цвети също гледа с нас новините, детските филмчета предпочита да са на български език. Знаем повече какво се случва в България отколкото в Гърция."

Младата жена общува с българи, но не прави обобщение на това каква е българската общност в слънчевата страна. "Всеки българин отговаря за собствените си действия" – казва ни Пенка Луканова. Не е имала трудност с живота в Гърция, но продължават да й липсват близките хора, които са останали "у дома". И въпреки че в думите й прозира липсата на оптимизъм за светлото бъдеще на мястото, което е напуснала, тя се надява нещата да се променят.

"И да може да се приберем някой слънчев ден в България."

"България за мен е моят народ, защото там са всичките ми роднини, баба ми и дядо ми – казва малката Цвети. – Знам доста за България, защото посещавам българско училище. В четвърти клас съм сред най-добрите по четене, а и също моята госпожа Мирела чух да казва на мама, че когато задава въпрос в класа ни аз винаги вдигам ръка и не й отговарям само едно, а й отговарям с двайсет неща и повече" – с нескрита скромност казва Цвети, едно от многото български деца на Гърция.

В неделно училище "Св. св. Кирил и Методий" в Атина срещаме и Десислава Атанасова. В родината на философията и демокрацията е от 24 години. Тук е създала семейство и е родила двете си деца, които днес също сред възпитаниците на Мими Ничева и нейния екип. Причината:  

Разбираме, че и те рядко се прибират в родината, но когато се случи е голяма радост за всички. А през останалото време техният дом е Гърция.

"Причините са икономически. На този етап аз съм със смесен брак и това е главната причини да сме тук. Интересувам се от случващото се в България, защото бих искала един ден децата ми да могат да се върнат. Аз също."

Горда майка на двама сина е Марина Койчева от Нова Загора. Големият, Георги, е роден в България, а малкият Росен – в Гърция. Вече 20 години южната ни съседка е дом за семейството й. Първоначално дошла за малко на гости при своята майка, която работела тук, но останала заради...

Темата за националността на децата е особена за Марина.

"Труден въпрос е. Големият, понеже се казва Георги, ако му кажа Йорго гръцкият еквивалент на името му, той ме поправя и казва - аз се казвам Георги. С малкият все още не сме водели такъв разговор."

Но Радио България го направи и попита малкия Росен, повече грък или повече българин се усеща. "И двете съм"- отговори ни малкото момче без да се замисли. Харесва много България, а причината по детски звучи основателна:

Днес Марина Койчева твърди, че България не й липсва, но сърцето и тялото й продължават да туптят в ритъма на народните ни танци. От близо осем години тя е част от танцова формация "Детелини" в Атина с художествен ръководител Десислава Златева. Съставът е редовен участник в събора "На мегдана на другата България" из Европа. Около 25 българи от Атина са част от "Детелини" и Марина с радост казва, че:

"Има българска общност в Атина. Всички сме като едно голямо семейство."

А малкият Росен вече е тръгнал по стъпките на своята майка в ритъма на България – от малък танцува и усеща музиката ни със сърцето си. Но и знае, че по-важно от всичко е да заляга над учебниците. Тези по български език и история. 

"Защото му е майчин език. Няма как да е българче и да не говори, да пише и чете на български език"- категорична е Марина.

"Защото съм българин и трябва да идвам тук, за да се уча и да не забравям българския език" – допълва Роско, за когото най-вкусната българска гозба е лещата, а най-красивата дума: "Обичам те!"

Но път обратно към България за него и семейството няма. "Не мисля, за момента, не!"- потвърждава майка му. И сякаш все по-ясно разбираме, как благодарение на преподавателите в българските неделни училища, на хора като Мими Ничева и всички учители в БНУ "Св. св. Кирил и Методий"  "България" е там. Поддържа се искрата на езика, на половинката "аз съм и българин", на онази различност сред другите, която превръщаш в сила чрез традициите и културата, които пазиш. От нас, останалите у дома, зависи тези малки хора да решат един ден да тръгнат обратно. 

А Цвети, дете на Гърция, с усмивка и на чудесен български майчин език пожелава на всички деца за предстоящия Ден на детето - Първи юни:

"Да си прекарат добре, да отидат на плаж, както и аз ще отида, и да се радват много! Майките и бащите им, както и моите, да са много щастливи!"