През 2009 година сънародникът ни Антон Оруш поставя началото на своята колекция, посветена на българската техника. Сред експонатите в нея има телевизори, радиоприемници, бяла техника, компютри, телефони, касови апарати и т.н. Постепенно тази негова страст го подтиква да започне проучване и издирване на артефакти от цялата техническа история на България. Плод на тези търсения са две издания – "Голяма книга за българската техника" и "Произведено в България 101 български технически изделия". Последната съдържа някои нови находки в колекцията му, придобити през последните 3-4 години, но и други експонати, за които е интересно да се знае. Сред тях са първият български електрически автобус, първата българска фабрика за електрически крушки в Княжество България и други.

Включена е и информация за музикалния инструмент филтон, създаден от учителя Любен Истатков:

Информацията за инструмента Антон открива случайно, тъй като с него се свързва краевед от монтанския край, който му дава едно писмо, което учителят изпраща до редакцията на един вестник. В него той описва подробности за създаването и работата на инструмента, като се надява така да привлече вниманието към изобретението си. Това обаче не се случва, а в София също не обръщат сериозно внимание, тъй като вече е започнала Втората световна война.

През 60-те години на ХХ век в България се появяват редица нови електрически уреди и техника, предназначена за улесняване на работата в различни сфери на живота. Сред тях, разбира се, е и земеделието, където в помощ на производителите, се появява "иновативен" електрически трактор:

"Той има малки размери – ширина 60 cм, дължина 135, а теглото му е било около 400 кг. Тракторът оре почвата в оранжерията преди засаждане на растенията. Дотогава земята се копаела с конски плуг или права лопата, което е по-непроизводително. Тракторът не ползва акумулаторни батерии, а е свързан с мрежата чрез кабел, като според планировката на пространството, кабелът може да се влачи върху почвата или да се издига под покрива и да се носи от телено въже. За да не се усуква при завоите, бил конструиран специален въртящ се контакт, на който едната му част да се върти заедно с кабела, за да не се нарушава електровръзката. На трактора може да се монтират и външни съоръжения - например плуг. Има 2 предни и 2 задни скорости. Спирачките са челюстни и се монтират до задвижващите колела. Задейства се посредством лостове и педали, които са пред седалката на тракториста" – обяснява ни Антон Оруш.

През 1978 г. в страната ни се работи по програма за внедряване на електромобилния транспорт и в автомобилния завод "Чавдар" е създаден първият български прототип на електрически автобус – "Елмобус 78". За превозното средство е използвана каросерията на микробус "Чавдар", има двигател с мощност 15 KW и опростено задвижване без предавателна кутия, а максималната му скорост можела да се настройва на 35, 40 или 45 км/ч. – пояснява Оруш.

Иновативните идеи на българските изобретатели намират поле за изява и в сферата на строителството. През последните години все по-търсени у нас стават сглобяемите домове, чието строителство е значително по-бързо и евтино от изграждането нова монолитна сграда до ключ. Малко известен факт обаче е, че такива са били предлагани и преди 1989 година. През 1977-а в Пазарджик е основано Строително управление "Балканстрой", чиято дейност е свързана с експериментално строителство и монтаж на едноетажни жилищни сгради, къмпинги и гаражи – напомня ни изследователят на българските изобретения. А сред любопитните конструкции има дори модел на  детска градина за 30 деца:

"Множеството модели на завода са комбинация от строителни елементи, което ги прави нещо като огромен конструктор. Външните и вътрешните стени и тук са носещи и неносещи, както при обикновените сгради. Състоят се от свързани един с друг елементи, т.нар. тип сандвич, двустранно с етернитови плочи. Носещите елементи имат здрава дървена или метална рамка, скрита между плочите. Елементите са проектирани като модулна система и могат лесно да се разместват и разкачват, според нуждите на обитателите. Всеки вид отопление е подходящ за къщата – може да е печка на твърдо или течно гориво или дори парно отопление, като в истински блок" – обяснява Антон Оруш.

Колекционерската страст го завладява още като тийнейджър, когато събира всякакви стари апарати, пленен от външния им вид. После идва любопитството към начина им на функциониране, ровене в различна техническа литература и констатацията, че във всички държави се търси систематизирана история на националната техника, а в България такава липсва. Това "изчиства" концепцията и Антон Оруш започва за събира само български устройства, да описва информацията за тях, както и за изобретателите им – българи в страната и в чужбина.