В рамките на месец феновете на футбола на Стария континент ще са пред телевизионните екрани, а най-запалените - и на стадионите в Германия, за да триумфират заедно с любимите отбори или да изстрадат загубите им. Те могат също така да се запознаят с историята на европейските първенства, разказана в допълненото издание на "Световна футболна енциклопедия", излязло от печат броени дни преди началото на най-значимото футболно събитие в годината.

Румен Пайташев упражнява професията на спортен журналист вече 45 години и в 23 от тях опреснява знанията на поклонниците на футбола за световните звезди на терена и всичко свързано с най-популярния спорт. В момента той се намира в Германия, за да отрази десетото за кариерата си европейско първенство.

"Това е моето шесто актуализирано издание на "Световна футболна енциклопедия" – казва Румен Пайташев. – Осъвременяването й се наложи поради факта, че между четвъртото и петото имаше отрязък от 12 години, а това е твърде голям период във вечно изменящата се материя, каквато е футболът. Освен това петото издание се разграби твърде бързо и много хора ме питаха кога ще излезе следващото."

В енциклопедията е отделено специално внимание на българския футбол с всичките му участия в квалификации и финали на големите първенства. За съжаление, последната изява на националния отбор на европейската сцена беше преди 20 години в Португалия, а на световната – през 1998 г. във Франция.

"България участва в квалификациите още от първото европейско първенство през далечната 1959 г. и отпада – припомня авторът. – Следват върхове и спадове. Разбира се, отделено е подобаващо място на може би най-силния ни национален отбор от втората половина на 60-те години на миналия век. На европейското първенство през 1968 г. той достига своя връх, изигравайки незабравими четвъртфинали с бъдещия шампион Италия (в София побеждаваме с 3:2, а в Неапол губим с 0:2).

Българските футболисти получават изключително ласкави отзиви за представянето си и в неофициалното класиране на УЕФА заемат престижното пето място. Трябва да припомним, че тогава системата беше по-различна и до финалната фаза достигаха само четири отбора. Не е случайно и че в края на същата година актуалният световен шампион Англия покани националния ни отбор на приятелски мач на стадион "Уембли", завършил 1:1 със знаменития гол на Георги Аспарухов."

В допълненото издание на енциклопедията присъстват интересни истории от едновековната история на българския футбол, в която изпъкват имената на Тодор Диев – вкарал единствения гол в първата европейска квалификация срещу Югославия през 1959 г., на Георги Аспарухов (1943-1971) и съотборниците му в националния тим Димитър Якимов, Христо Бонев, Динко Дерменджиев, Георги Попов, Добромир Жечев, на т.нар. златно американско поколение – Христо Стоичков, Наско Сираков, Борислав Михайлов, Йордан Лечков, Трифон Иванов…, извело България до четвъртото място на световното първенство в Съединените щати през 1994 г.

Но тъй като днес растат поколения, които не са ставали свидетели на значими постижения на българския футбол, започващото европейско първенство в Германия е добър повод за сериозен разговор относно състоянието на този спорт у нас.

"Човек трябва да бъде реалист – започва Румен Пайташев. – Ние сме малка държава с малък кадрови потенциал. Големите успехи на националния отбор от втората половина на 60-те години и на златното американско поколение са въпрос на стечение на обстоятелства, на поколения. Летвата, която беше вдигната в САЩ, е твърде висока, за да се сравняваме постоянно с нея. След златното "американско" поколение дойде това на Димитър Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров, които играха на едно европейско първенство, но повече не можаха да постигнат."

Според спортния журналист неуспехите ни трябва да се търсят, на първо място, в детско-юношеските школи на клубовете – болезнена и вечна, по думите му, тема, която преповтаряме до втръсване.

"Когато тези школи не функционират както трябва, когато има проблеми именно в тяхната дейност, не могат да израснат талантливи футболисти – добавя Румен Пайташев. – Страната ни винаги е имала таланти, само че е много сложна цялата верига и връзката се къса някъде около 17-18-ата година на футболистите. Много е важно също как те ще се развият след това. Така че много фактори предопределят бъдещето им."

Погледнато отстрани, колкото повече запада българският футбол, толкова повече феновете му се радикализират. Вярна ли е обаче тази констатация – на фона на нарастващите хулигански прояви на униформени момчета с подстригани глави и черни анцузи, които вилнеят не само по стадионите, но и на улиците, в заведенията, в метрото?

"Трудно ми е да направя връзка, още повече че насилието на стадионите не е от вчера – отговаря Румен Пайташев. – Бившият президент на ФИФА Сеп Блатер казва, че хулиганството и инцидентите по трибуните не са толкова футболно, колкото социално явление. У нас се създадоха т.нар. фенклубове, фенгрупи, определени фракции, които враждуват дори помежду си и в рамките на даден клуб – какво остава за отношенията между привържениците на другите отбори. Насилието все повече взема връх и всички тези инциденти стават не само по трибуните, но и в града, включително със сегашните средства за осведомяване. Отделните групировки дори си организират битки извън стадионите, на открито поле, което е ужасяващо."

Според журналиста звучи наивно футболните клубове да създадат програми за превъзпитаване на своите фенове. "Семейството и средата, в която израстват, предопределя поведението им", заключава той. Що се отнася до самата игра, Румен Пайташев вярва, че винаги има надежда – "без изхвърляния и фойерверки", българският футбол да се оттласне от дъното.

"Националният отбор, който в момента се изгражда от треньора Илиан Илиев, дано съумее да се пребори за достигането до някой голям форум – пожелава той. – Първата цел е да спечелим Лигата на нациите, а втората със сигурност ще бъде да се класираме на световно първенство. Надявам се да стане, но, пак казвам, трябва да бъдем реалисти за състоянието на българския футбол, да не изпитваме прекомерни очаквания и след това да се разочароваме. Добре е да отправяме градивни критики, насочени към подобряването на нещата, а не те да бъдат унищожителни."

В навечерието на европейското първенство Румен Пайташев прогнозира, че отборът на Франция или на Англия ще вдигне купата. В чиито и ръце обаче да се озове тя, авторът ще продължава да обогатява своята футболна енциклопедия, достигнала "едва" 888 страници. И тъй като осмицата е числото на вечността, книгата за най-великата игра, по думите му, ще се пише вечно.

Снимки: Диана Цанкова, БГНЕС, bfunion.bg, архив