Днес отново е денят Арифе, който предхожда всеки байрам, без значение дали е Рамазан или Курбан байрам.
Мюсюлманите днес отдават почит на починалите си близки, като във всеки дом жените месят тесто, от което се правят мекици и се раздават на близки и съседи, независимо от религията и вярата.
Смисълът на този ден се обуславя и от факта, че се подготвя жертвеното животно, което на следващия ден, когато е Курбан байрам, ще се принесе като израз на благодарност към Всевишния. Много важно е животното – овца, коч, коза, крава, теле или камила – което ще се принесе в жертва, да е здраво.
Вярва се, че на Съдният ден, това животно ще посрещне човека по моста, който се простира над Ада и води към Рая. Ако курбанът е приет от Всевишния и човекът е живял праведно, той уверено ще язди животното и то ще го отведе в Рая.
За да е красиво животното стопанката на дома в деня преди празника го къносва по челото, гърба и опашката.
В някои села в България, в деня преди Курбан байрама годеникът изпраща в дома на годеницата си коч, къносан и украсен с панделки и златна пара.
Едно от важните условия при байрамския курбан е неговото раздаване, тоест споделяне. Месото на животното се дели на три части – едната се запазва за семейството, втората – за роднини и приятели, а третата се дарява на бедните, независимо от тяхната религия и вяра, за да може празникът да бъде споделен.
В някои села в Кърджалийско, Бургаско и Силистренско, в Деня Арифе се провежда т.нар. раздаване на бонбони. Възрастните се подреждат на мегдана в селото и даряват децата, които минават един по един с пълни шепи с бонбони.
Снимки: grandmufti. bg, БНР- архив
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..
Бре, откраднали Еленка, Eленка, мома хубава, та я извели, завели, на хайдушкото сборище. Най-малкото хайдутче, то на Еленка думаше: - Моме, Еленко, Еленко, не бой се, не страхувай се. Ний нема да те убием, убием, да те затрием. Най ще..