Кметът на Истанбул разкритикува споразумението за мигрантите между Турция и ЕС

Кметът на Истанбул и опонент на президента Ердоган Екрем Имамоглу рязко разкритикува споразумението между Турция и ЕС от 2016 г. за обратно приемане на нелегални мигранти в замяна на помощ в размер на милиарди евро. В четвъртък, 20 юни, при посещението си в Дюселдорф на среща, организирана от Европейската асоциация на турските бизнесмени и индустриалци, той заяви, че Европа използва Турция като "стена" срещу бежанците. По думите му, Турция се е превърнала в страна, готова да възпира бежанците по пътя им, за да получава парични средства, и упрекна за това правителството на Реджеп Ердоган. "Никоя страна не трябва да бъде подлагана на такава несправедливост. Проблемът с бежанците е глобален". В резултат населението на Истанбул се е увеличило с 2,5 милиона бежанци за последните десет години. "Това е несправедливо за бежанците и също е нечестно за хората на Истанбул", каза той. Според Имамоглу решението е да се търси начин за постигане на мир в размирните райони.

Турция е дом за 3,6 милиона бежанци, според Агенцията на ООН за бежанците (UNHCR), и е приела повече бежанци от всяка друга страна по света.

Гърция ще приюти деца от Газа

Гърция е готова да приеме деца от Ивицата Газа, като им предостави убежище до прекратяване на военните действия там. Това съобщи министърът на външните работи Георгиос Герапетритис. Той призова всички европейски страни да поемат на доброволен принцип палестински деца, застрашени от войната, предаде от Гърция кореспондентката на БНР Катя Пеева. Работи се и по инициатива за лечение на пострадали от военните действия палестинци. Съюзът на лекарите от държавните болници в Гърция е изпратил писмо до здравния министър, че медиците са съгласни доброволно и без заплащане да лекуват пострадали. За прекратяване на войната в Близкия изток призова и архиепископът на Атина и цяла Гърция Йероним. Гръцката църква участва активно в хуманитарната помощ, която Атина изпраща към подложената на израелски атаки автономия.

Намалява притокът на мигранти по Балканския маршрут

Според видео материал на италианската информационна агенция Ansa, притокът на мигранти по Балканския маршрут към Италия от година и половина намалява. Тази тенденция отчита основателят на асоциация Linea d’Ombra, грижеща се за мигранти, пристигащи в Триест, като уточнява:  "И в България – важна външна граница на ЕС – от наши сътрудници знаем, че притокът на мигранти е намалял". Предполага се, че сред причините за това са повишените цени на трафикантите за превеждането на мигранти, както и засиленият контрол, предаде от Италия кореспондентката на БНР Елена Шаханова. Пред Камарата на депутатите вътрешният министър Матео Пиантедози заяви, че откакто през октомври миналата години е възобновен контролът на границата със Словения заради Балканския маршрут, са задържани 187 души, от които 95 за подпомагане на нелегалната имиграция.

Половината инвеститори в Румъния планират да разширят дейността си

Седем от десет инвеститори очакват Румъния да стане още по-привлекателна дестинация за инвестиции през следващите три години, показва изследване на специализираната в сферата на финансовите консултации фирма Ernst&Young, цитирано от "Радио Румъния Интернешънъл". 46% от инвеститорите планират да разширят дейността си в близко бъдеще. Водещо направление за инвестиции е Букурещ с дял от 40%. Изследването обаче показва тенденция за отлив от традиционната ориентация на инвеститорите към големите икономически центрове и пренасочване и към други градове в Румъния.

Кипър компенсира с 2,8 млн. евро земеделците, пострадали от пожарите

2,8 млн. евро спeшни компенсации ще изплати правителството на Кипър на селскостопанските производители, засегнати от големите пожари от май и юни в три области на страната, предаде кореспондентката на БНР Бранислава Бобанац. Спешната помощ е за земеделците и животновъдите в областите Лимасол, Пафос и Никозия, загубили в огъня цялата или част от продукцията си, средства за производство и инфраструктура, съобщи министърът на земеделието Мария Панайоту. Над 3000 декара земеделска земя и насаждения от маслини, бадеми, лозя, 120 животни, поливни системи са изгорели само в област Пафос. Панайоту обясни, че целта е да се гарантира жизнеспособността на засегнатите и възможността те да продължат селскостопанската си дейност.