"В първата глава, в която беглецът Иван Краличът търси подслон в приятелската къща на чорбаджи Марко в Бяла Черква, но не успява да се скрие там от преследвачите си. …. "

"Като Българско национално радио сме призвани и задължени дори да правим така, че българската култура да достига до широк кръг ползватели и в същото време да създаваме културни продукти – обяснява Митко Новков, главен драматург на програма "Христо Ботев". – В едни много напреднали страни такива адаптирани издания на класически произведения се правят и не предизвикват национална драма. И за щастие един могъщ актьор като Руси Чанев си даде сметка, че "Под игото" трябва да стигне и до нашите сънародници в чужбина и да бъде възприето по адекватен начин."

Самият Руси Чанев е един от 12-имата "Български посланици на културата" за 2023 година, излъчени от аудиторията на програма "Христо Ботев" на БНР, а през месец май получи и голямата награда "Аскеер 2024" за цялостен принос към театралното изкуство.

• Вижте кои са „Българските посланици на културата 2023“

На 78 години актьорът продължава да играе на театралната сцена и да участва във филмови и телевизионни продукции у нас с ясната мисъл, че културата, историята и езикът са важни. Днес обаче, те са и различни от тези преди век и в това няма нищо страшно.

"Решението ми да направя адаптация на романа е предизвикано от реакциите на родители, които живеят в чужбина за четивата, които намират на техните деца, които да са свързани с възприятието на българската класика. И тъй като нещата, които четат в оригинал са трудни за разбиране днес, тъй като голяма част от нещата, които ни заобикалят, не са същите, каквито са били в бита и в понятията, които са употребявали на хората преди стотина години, беше нужно по някакъв начин да се изяснява смисълът на истории – както в "Под игото", така и в други романи и книги, които крият в себе си енергия да са интересни за съвременните читатели. По този повод има една публикация на известен театрален режисьор Хрисан Цанков още през 40-те години на миналия век, тя се нарича "Стига са умирали" и е за начина, по който да могат да се запазят в съзнанието на читателите и зрителите, в неговия случай, произведения на големи автори. И един от начините, който си представих лично аз, е възможността да се даде на децата една по-събрана, по-стегната емоционално и стилистично изчистена от подробности сюжетна история, по възможност най-близка до стила на Иван Вазов. Като за целта съм ползвал романа в оригинал и пиесата "Под игото", написана от самия Иван Вазов. В нея той сам е съкратил линии от романа, и аз използвах тази му намеса в сюжета, за да постигна "очистването" на някои второстепенни герои от адаптацията, която сега направих." 

По идея на редактора на проекта, писателя Деян Енев, екипът се обърнал към деца на възрастта на бъдещите читатели – от 10. и 11. клас на Националното училище за изобразителни изкуства в столицата, които направили 100-тина илюстрации към текста. 60 от тях ще бъдат включени в бъдещото книжно издание. 

Режисьор на звуковия вариант, който ще излъчи БНР, е актьорът Валентин Ганев, който категорично заявява, че няма по-подходящ човек от Руси Чанев, който да преведе класическите ни основи в литературата в съвремието.

"Руси е известен като един от най-педантичните актьори, отнасящи се най-старателно и прецизно към словото. Той постоянно рови, сравнява преводи, думи, очертава значения, метафори и така нататък. Това е човек, който е способен да се зарови до безпаметност в такива детайли. И фактът, че той се е заел с този наистина колосален труд е важен и се отразява върху крайния резултат. Говорейки за смисъла на този труд за нашите сънародници зад граница, на мен ми се струва, че това дело е по-скоро един притегателен магнит, който ще запали интерес към ярка, приключенска, много увлекателна книга. А който иска да се занимава с литературата по-задълбочено и е достатъчно заинтересован и привлечен от този магнит - библиотеките са отворени, Вазов стои непокътнат с всичките си многотомни издания и човек би могъл да се обърне към това истинско богатство на нашия език." 

И именно думите и тяхното разбиране от децата са един от ключовите моменти в адаптираната версия на "Под игото" днес. В нея са заменени трудните и непознати за днешните младежи думи и понятия с по-ясни за тях. За да си представим важността на това, ще припомним, че преди пет години възпитаниците на Илияна Тотева, преподавател по български език и литература от Италианския лицей в София изготвиха списък с непознатите думи от романа "Под игото", дълъг цели 17 страници:

"Истината, повтаряна от всички е, че децата не четат достатъчно. Между другото, те четат, но предпочитат да го правят на английски език. И ако трябва да бъда откровена с вас, ще ви кажа, че освен лексиката те не я разбират историята като сюжет и като действие. Изглежда за тях твърде бавно се развива действието и някак съвременните видеа, които гледат, раждат нов, различен вкус към възприятието на книгата, но и към сюжета ѝ. За жалост, могат да кажат, че все по-безинтересно им става и те са искрени и го споделят", обяснява преподавателката. 

А колко от тези млади хора знаят, че първият в историята ни роман излиза през 1894 година, отпечатан първо на английски език и едва няколко месеца по-късно и в оригинал. Причината за забавянето на българското издание е, че в него се съдържат 24 илюстрации, които трябвало да бъдат одобрени от Вазов. Процедурата по илюстриране тогава била тромава – сцените били пресъздавани с помощта на актьори и заснемани. След това кадри отивали при художник, който ги прерисувал, което отнемало време.

"Съвременната младеж е загубила базови читателски навици. Това, което прави Руси Чанев, е да хвърли спасителен мост към тази книга. Да очисти пътеката към вратата, която е "Под игото" за българската литература" - казва редакторът Деян Енев.

За първи път тази нова врата към "Под игото" ще се отвори на 1 юли, в минутите след полунощ по програма "Христо Ботев", чрез нейната аудиоверсия, записана в Българското национално радио. А до няколко седмици ще излезе и книжното издание, което ще бъде достъпно за всички български неделни училища зад граница.

"Като че ли Вазов с "Епопея на забравените", с "Хъшове", с "Под игото" изгражда за нас бразда между робството и свободата. Така, че ни е все по-нужен, мисля" – заключава Валентин Ганев.

• Иван Вазов – съвременникът на българската свобода, Съединение и Независимост

Текст: Весела Кръстева / по интервюта на Милена Лекова, БНР-"Хр.Ботев"/