Непосредствено след големия християнски празник Петдесетница отбелязваме деня на Светия Дух – третото лице на Светата Троица. Църковният празник е и последният преди празника на Всички светии, с който завършва Великденският цикъл. Богослужението днес е в прослава на Пресветия и Животворящ Дух, Единосъщен с Бог Отец и Бог Син. Без благодатта на Светия Дух тайнствата на църквата са немислими, защото се извършват единствено и само чрез Него. Затова дарът на Петдесетница става смисъл и съдържание на християнския живот, в който се проявява любовта и грижата към човека. С вярата човешкият живот се променя, а това е най-голямото свидетелство за истинността на Христовото учение.

• Дарът на Петдесетница е живот в изобилие

В днешно време, когато предизвикателствата и привързаността към материалния свят буквално съпътстват християните, става все по-трудно да съхраняваме този прекрасен дар на Божията благодат. Съвсем близо до страната ни сме свидетели на страшни гонения срещу православни християни, които можем да сравним с тези от времето на Октомврийската революция или на ранните християни. 

"Гоненията срещу Църквата не са преставали", припомня Видинският митрополит Даниил, един от тримата излъчени от Светия синод кандидати за патриарх, в специално интервю за Радио България. Те започват от самото раждане на Спасителя, а след това съпътстват светите апостоли и Христовата църква от самото начало до наши дни. През всичките тези години християните ги понасяли мъченически и не се страхували от смъртта, защото знаели какво са получили чрез даровете на Светия Дух. Нищо не било в състояние да ги раздели от любовта Христова. "Важно е да знаем какво сме получили и да го пазим", напомня митрополит Даниил и допълва, че вярата е свързана с благочестието и опазването на чистотата ѝ в догматически план. Когато търпели гоненията, първите християни пребъдвали в учението на светите апостоли и ревниво пазели вярата.

"В толкова изпитания, които църквата е преживяла, ние имаме примера на светите отци – отбелязва Видинският митрополит Даниил. – Например, по време на иконоборството, толкова императори, които са имали пълната власт в империята, са заточвали патриарси и въобще всеки, който им противоречал. В столицата Константинопол не е оставал православен свещеник да служи. Икони от храмовете са били изгаряни, разсичани и унищожавани. Църкви, манастири са били обръщани в казарми. Хора, които са гледали всичко това вероятно са мислили, че идва свършекът на света. Иконоборството, по време на което имало страшни гонения, продължило повече от 100 години. Хората изтърпели гоненията. През първите години след болшевишката революция гоненията срещу църквата в бившия Съветски съюз също са ужасяващи, може би най-жестоките и масови в цялата история на църквата – избиване на свещеници, разрушаване на стотици и хиляди храмове, опит за подмяна на самата институция чрез обновленчески разкол. 

Днес в Украйна се случва нещо подобно. Сега този опит за подмяна е чрез създаването на т.нар. Православна църква в Украйна от Константинополския патриарх Вартоломей през 2019 г., при положение, че в Украйна съществува всеобщо призната канонична църква – Украинската православна църква, с предстоятел Киевския митрополит Онуфрий. Това неканонически несъстоятелно действие от страна на патриарх Вартоломей доведе до още по-голямо разделение в Украйна."

Броят на православните християни в Украинската православна църква с предстоятел митрополит Онуфрий надвишава тези, които се числят към новосъздадената църковна структура. "Свещенството на тази структура на практика има проблеми с апостолското приемство, сред тях има такива, които са ръкополагани от цивилни, т.е. там липсва приемство на апостолската благодат. Има низвергнати и отлъчени поради основателни канонични причини, които са приети и възобновени в сан неправомерно и без покаяние – подчертава митрополит Даниил. - И въпреки това, патриарх Вартоломей се опита да ги легитимира, чрез издаването на т.нар. Томос – документ за учредяването на тази неканонична структура."

"Той подписа и провъзгласи две неканонични до този момент структури, като ги обедини в т.нар. Православна църква в Украйна – ПЦУ, и призна новосъздаденото образувание за каноничната православна църква в Украйна. Питаме обаче, каква е съдбата на общопризнатата към онзи момент преди пет години и до днес от всички поместни православни църкви УПЦ, с предстоятел митрополит Онуфрий? Ето, изминаха пет години и църкви, които са включително гръкоезични като Албанската църква, или близки до Константинополската патриаршия като Йерусалимската патриаршия, Антиохийската патриаршия не признават тези структури. 

Има едно прекрасно писмо от Албанския архиепископ Анастасий на Тирана – обоснова вижданията си по въпроса и изтъкна, че издаването на този Томос на непокаяли се разколнически групи с проблемно свещенство не е приемливо. Патриарх Вартоломей беше убеден, че по този начин милиони православни християни, лишени от общение с Църквата ще се приобщят към нея. И вместо да се въдвори мир, както предполагаше, той разпали едно още по-ожесточено разделение, в което буквално тези хора, които той провъзгласи за канонични, започнаха да гонят каноничната църква. Взимат храмове, бият свещеници, убиват, това християни ли са? Това е абсурд, но разделението е факт."

По думите на митрополит Даниил, разделението е не само в Украйна, но и сред православните църкви. Има митрополити, които не признават тази структура, но има и такива, които я признават. Освен това, в томоса е записано, че православната църква в Украйна признава Константинополския патриарх за свой глава, както го признават всички останали православни църкви. А по този въпрос православното учение е съвсем ясно, че глава на Вселенската Църква е сам Иисус Христос. "И именно защото животът на православния християнин е изпитания, трябва да се държим за здравото учение – подчертава митрополит Даниил. – Тези правила категорично забраняват предстоятел на чужда църква да се намесва в делата на друга автокефална православна църква."

И тук възниква въпросът нашата Църква къде е? "Ние живеем в този свят, следим събитията, трябва да отстояваме каноничността, догматичните истини на вярата ни и да се стараем да живеем благочестиво" – отговаря митрополит Даниил. 

А на въпроса какъв трябва да бъде бъдещият патриарх, той дава за пример блаженопочиналия патриарх Максим, чието патриаршеско служение преминава през две трудни епохи на големи изпитания - на социализма и на разкола през 1992 г. "Въпреки всички трудности той съумя да запази единството на църквата не със сила и тропане по масата, а с такт, търпение, смелост и разсъдливост", подчертава митрополит Даниил и допълва, че единството в Църквата се постига именно така:

"Тогава, когато това единство е личната убеденост и жертвоготовност на всеки един, то тогава църквата е непобедима. Господ казва: "Има ли двама или трима събрани в мое име, там съм аз посред тях". И ако Господ е с нас, никой не може да бъде против нас и го отстояваме. Така че патриархът трябва да бъде на първо място православен, сам да пази тайнството на вярата в чисто сърце и неминуемо да уважава своите събратя. Именно 34-то апостолско право гласи всеки народ да познава своя предстоятел и никой от епископите да не върши нещо по общоцърковните дела без съгласието на предстоятеля и той да не върши нищо в общоцърковни дела, без съгласието на останалите, в това ще се прояви любовта и ще се прослави Синът в Отца чрез Светия Дух. Когато го има това съгласие, значи патриархът е тази фигура, която трябва да олицетворява и да търси това съгласие. Затова в нашия устав е казано – да бъде познат с правилни мисли за вярата – това е нещо много важно. Да бъде познат и със своя живот в учението на църквата и дава възможност действително това съгласие да се проявява за слава Божия."

• Светият синод излъчи тримата кандидати за Български патриарх

В края на нашия разговор митрополит Даниил отправя благослова си с думите: "Да пребъдем православни, това е велик дар, че сме се родили в православна държава. Нашите предци са се борили да отстояват чистотата на православната вяра – колко мъченици за вярата и колко светци е дал нашият народ! В градовете и селата на всеки празник и в неделя чуваме камбаната как бие в храма и там ни очакват. Нека не подминаваме този зов, нека това съкровище, което го имаме до нас, да го познаваме, това е спасението и това ни прави човеци."

Снимки: facebook.com/Vidinska.mitropoliya, ЕПА/БГНЕС, БГНЕС