Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Историкът доц. д-р Спас Ташев пред Радио България:

Евроинтеграцията няма да е сред водещите приоритети на новоизбраното правителство на Северна Македония

Доц. д-р Спас Ташев
Снимка: БТА

Празникът Свети Дух в България се отбелязва и като Ден на Македония. Традицията тръгва още след Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.), като първоначално е бил Ден на борбата за Македония и Одринско, а след Първата световна война е станал "Ден на Македония", като идеята е на този ден да се отдава почит на всички загинали в борбите за освобождение, пояснява пред Радио България доц. д-р Спас Ташев от БАН, изследовател на Балканите и автор на изследването "Борбите на македонските българи за права и независимост – 68 случая от периода 1944-1994 г.". Честването винаги е на подвижна дата – на 51-вия ден след Възкресение.

Историята

В периода от 1912 до 1918 г. България участва в три войни, които имат за цел обединението на страната. Две от тях Втората Балканска (1913) и Първата Световна (1914-1918) завършват с национални катастрофи. Идеалът за обединение е изгубен. По-голямата част от географската област Македония, нейният Вардарски и Егейски дял, населени с компактно българско население, попадат под сръбска и гръцка власт. Затворени са българските училища и църкви. Стотици хиляди българи са прогонени и стават бежанци в старите предели на България. В отговор на това, ВМРО се вдига на въоръжена борба с окупаторите. В тази напрегната обстановка българите започват да честват Свети Дух като Ден на Македония и падналите български герои. Между двете световни войни Свети дух се отбелязва с многохилядни шествия, в които участват както елитът на македонските българи, така и бежанците, прокудени от своите домове.

Как новата политическа реалност в Северна Македония – начело на страната има нов президент и премиер – ще се отрази на българите там?

Новоизбраният премиер Християн Мицкоски положи клетва и в речта си не пропусна да спомене препъни камъка в двустранните отношения с днешна дата, а именно категоричната българска позиция, че за да започне преговори за членство в ЕС Северна Македония трябва да впише в конституцията си българите като държавотворен народ. Думите му са ясни: "Българският диктат няма да мине, докато съм премиер." Това като че ли поставя на второстепенен план евроинтеграционните амбиции на югозападната ни съседка.

Християн Мицкоски
"Новото правителство в РСМакедония декларира, че има няколко стълба политики, по които ще работи, като първият е борба с корупцията, вторият - повишаване на жизнения стандарт, а третият – ускоряване на евроинтеграцията" – посочва доц. д-р Спас Ташев и допълва:

"Мицковски  заяви, че водещият стълб ще бъде първият, свързан с борбата с корупцията. Това на дипломатически език означава, че той сам признава, че няма да има някакъв съществен напредък в евроинтеграцията, след като тя не се очертава като водеща политика. Хубавото е, че Скопие смекчиха тона."

Ташев обърна внимание на появата и на едно ново министерство:

"Създаде се и Министерство за взаимоотношения между етническите общности, като министър е номиниран етнически сърбин, тоест политиката към българите в Северна Македония ще се определя от сърби, което не е добро послание. Скопие се опита да говори за някаква реципрочност в българо-македонските отношения, а Сърбия от една година отстоява същия принцип. Сръбският министър на външните работи каза през миналата година, че след като в България няма сърби, не може да има българи в Сърбия. Няма как да има такъв баланс, защото това е въпрос на исторически реалности, а не на пожелания. През 1946 година българите в Западните покрайнини са 60 000 човека. Това не означава, че тази разлика се е стопила. Просто това са лица, които са асимилирани, които все още на битово ниво използват българския език, но не смеят да се декларират като такива, поради този език на омразата, който е общ за цялото постюгославско пространство."

Сградата на правителството в Скопие
Историкът коментира и какво ще е бъдещето на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси, чиято работа буксува:

"Подобно буксуване се наблюдаваше, когато в Северна Македония се сменяше правителството на Зоран Заев с това на Димитър Ковачевски. Докато той поеме поста,  македонските представители в комисията казваха, че ще изчакат да видят каква политика ще се провежда. Тоест, те чакат курсът да бъде зададен от политиците и да го облекат в някакво съдържание, но такъв подход не е научен. Имаме обективни факти, които не подлежат на някакво конюнктурно тълкуване, още по-малко политическо и тази практика най-вероятно ще продължи. Още повече, че една част от членовете на комисията в Скопие познават много добре историческите факти. Такъв човек е Драги Георгиев, който е публикувал десетки книги с османотурски документи, в които обективно е разкрита истината за българската принадлежност на това население. Въпреки че той знае тази истина, както виждаме, оказва някаква съпротива да стигне до разбирателство и съгласие."

Доц. Спас Ташев все пак е оптимист, че курсът, който страната ни е взела по темата за историята е правилен и трудно ще се отклоним от него.

За да попълни празнини в историческото познание, преди година доц. Ташев издаде изследването си "Борбите на македонските българи за права и независимост – 68 случая от периода 1944-1994 г". Сега вече е готов и преводът му на английски език, като изданието ще бъде факт до края на годината. 


"Най-добрият вариант, ако намерим средства, е книгата да бъде отпечатана в САЩ или в Канада, тъй като там ще получи най-бързо разпространение сред читателите, към които е ориентирана – посочи авторът и допълни: – Ако не съберем тези средства, ще я издадем и ще търсим канали, най-вече чрез български емигранти които си идват в България, за да занесат определени бройки. Набелязали сме кои сенатори има отношение към Балканската проблематика, има Група за приятелство с България – на тези хора ще бъде предадена книгата, ще използваме и контактите на българските дипломатически мисии, така че да я разпространим сред хората, които влияят при вземането на решения, свързани със Северна Македония".

Снимки: БТА, БГНЕС


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

В личен план 60% от българите са доволни от 2024 г., оптимисти за 2025 г. са 47%

Близо 2/3 от българите са заявили, че са били щастливи през 2024 г.  Отрицателно отговарят 26%, в традиционното за края на годината проучване на "Тренд", поръчано от в-к „24 часа“. Личният живот, семейството, социалният кръг и работата са основни..

публикувано на 20.12.24 в 12:08

Отварянето на граничния преход Рудозем – Ксанти е историческо събитие

Роднини от двете страни на границата чакат да се възстанови вековен маршрут, който свърза Родопите с Беломорието. На 1-ви януари 2025 г., след падането на шенгенската граница  "тихият" път от Рудозем към Ксанти отново ще стане "озвучената долина"...

публикувано на 20.12.24 в 12:00

По съседски: Събития с балкански адрес

Албания и Черна гора отбелязаха напредък в евроинтеграцията през 2024 г. Лидерите на ЕС се срещнаха на 18 декември със своите колеги от Западните Балкани. Председателката на Еврокомисията Урсула Фон дер Лайен призова за търсене на решения и..

публикувано на 20.12.24 в 12:00