В яката между Горнотракийската низина и Родопа планина от изток на запад е нанизът от очарователни населени места – Асеновград, Перущица, Кричим, Пещера, Паталеница и Варвара. По долините на реките Чепеларска, Въча, Стара и Чепинска можете да се изкачите в планината или да се спуснете към равна Тракия. В това гранично за географския релеф място е скътано градчето Кричим.

Според някои езиковеди "кръчма" и "Кричим" са от един корен свързан с глагола "крича" – шумя. Понеже река Въча оглушително шумно излизала от Родопа, хората нарекли мястото Кричим. Не знаем какви орли на победата са кричали над главата на цар Асен, но той през 1230 г. е оставил най-стария скален надпис с името на града – "На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим". 

През Средновековието дотук се е простирала Великата Българска гора – Silva Magna Bulgarica. Така хроникьорите и пътешествениците описват пространството от Белград до Ориента или Източния край на прохода Траянови врата. Разстоянието от Ниш до Пазарджик през гористите долини на реките се взимало за 8 дни пеша, като "първите два дни и нощи се върви без да се срещне човек", свидетелстват рицарите от първите кръстоносни походи.

Младият български княз Фердинанд бил очарован от долината на Въча и поискал да направи край нея лична ловна хижа. На местните собственици им досвидяло да продадат своята земя на короната. В началото на миналия век завършилият в Германия лесовъд Константин Байкушев насочва владетеля към бившия султански имот край пловдивското село Куртово Конаре. В Кричимската кория имало вековни дъбове и лонгозна гора. Впечатлен от дивната природа княз Фердинанд изкупува околните земи и през 1901 г. създава Ловното стопанство "Кричим".

През 1905 година по проект на архитект Георги Фингов е завършена "Австрийската къща" – малка ловна хижа със сервизни помещения. Край нея по-късно се разраства ловната резиденция. Паркът постепенно е залесен и разширен. Владетелят допълва животинското богатство с внесени диви пуйки и елени лопатари.

По времето на цар Борис III живеещите на свобода елени и сърни достигат до 150. Пролетно време стадата нарастват с 50-60 животни. Всяка есен царят организирал лов и старите екземпляри се отстрелвали, а по-младите се залавяли и заселвали в нови гори. Царският лов траел 1-2 седмици. Ловувало се сутрин по роса. Владетелят канел различни познати, които имали възможност да се изявят като ловци на едър дивеч. Всеки ден се правела и специална церемония за посвещаване на ловците, които за първи път поваляли едро животно.

Не такъв добър ловец в Кричим се оказал директорът на двореца в Евксиноград Неделчо Мумджиев, разказва адютантът на царя кап. Коста Скутунов. Той улучил елен лопатар и гордо седнал за снимка върху поваления трофей. Но еленът бил улучен само в единия рог и замаян лежал на земята. При сядането мъжкарят се свестил, скокнал и избягал. Изхвърленият, изненадан ловец полетял и забил нос в земята. Ловните истории от Кричим са много. Една от най-куриозните е идването на райсхмаршал Херман Гьоринг през 1933 г.. Пред смаяната ловна дружина страстният ловец се явил с лък и стрели, облечен като Робин Худ. Наложило се монархът на четири очи да употреби цялото си красноречие, за да убеди госта да се преоблече и да си вземе пушката. Обяснил му, че с тези кожени дрехи може да го вземат за дивеч и да се случи нещастие. Накрая натежал аргументът, че при друг специален случай царят ще покани първият ловец на Райха да излязат само двамата облечени като древни арийски воини. 

Най-виталната част от лова във всички времена е пиршеството. Независимо дали са успешни или не, накрая всички подвизи и премеждия трябва да се споделят пред публика. Тези специфики на националния лов са тема на множество сюжети в изкуството във всяка страна.

Като истински празник и разтуха от грижите в лова немаловажни са подготовката, очакването на приключението. Суеверията също са съществена част от ловния обичай. Цар Борис винаги е спирал лова и преждевременно се е връщал, ако някой от компанията или изпращачите му пожелаят наслука. Потеглянето винаги е било тихо, смирено и мълчаливо. Целият лов педантично и саморъчно е описван в дневник, ден по ден от двамата монарси Фердинанд и Борис. Но след лова компаниите са били запомнящи се. Центърът на целият този кипеж в Кричим е Ловната резиденция, наричана дворец.

Първоначално резиденцията в Кричим е едноетажна. На немски е наричана Jagdschloss – ловна хижа. След 1930 г. цар Борис III се жени за Джоана Савойска и по нейно настояване резиденцията е надстроена. При крайното оформяне своя принос има арх. Йордан Севов. Новият облик е изключително функционален като някои съзират в него български романтизъм и модернизъм. Ако не сте изкушени от национална среда, ще видите в екстериора и други влияния.

С множеството трофеи интериорът, особено в коридорите, подчертава ловния характер на сградата. Но всичко е издържано в модерния след Първата св. война стил артдеко. За радост, голяма част от обзавеждането, интериора, картините, дори посудата са съхранени.

В "хотелската" част, предназначена за гостуващите ловци, обстановката е спартанска, но покриваща потребностите на непретенциозните гости. В средата са общите помещения – трапезария, салон за пушене, всекидневна с камина. 

В царското крило, един над друг, са апартаментите на царя и на царицата. 

Кабинетът и личното пространство на Борис III са напълно запазени. Така дворецът в Кричим все още свидетелства за бита и личността му. 

Неразделна част от двореца в Кричим е просторният и поддържан парк. Ако вече сте разглеждали двореца можете да си вземете билет и само за разходка в парка. Обиколката на тези 300 декара английска градина с около 300 вида растения предлага разнообразен ландшафт с дъбове и чинари, с бели тополи на над 200 години. Култивирани са магнолии, секвои, кедри, бамбук, редки видове като дървото "Лира" и желязно дърво. В оранжерията на резиденцията се отглеждат и множество екзотични за България растения.

Някога паркът е имал централна алея. Днес предлага кръгова обиколка около фонтан с алпинеум и край романтично езеро с водни лилии. Царските деца княз Симеон и княгиня Мария-Луиза са обичали да играят в парка. За тях мястото е било истинско "Зелено училище". Свидетелство за тези времена са малкият басейн за къпане през лятото.

Разхождайки се в Кричим, ще си дадете сметка, че държавното ръководство на България след 1946 г. също е обичало да отмаря и ловува сред царското наследство. В това представително и знаково място са гостували Индира Ганди, Хо Ши мин, шахът на Иран Реза Пахлави, юголидерът Йосип Тито, Фидел Кастро, дори първият космонавт Юрий Гагарин.

Днес цялото богатство на ловното стопанство, паркът и дворецът са достъпни за гражданите. Възползвайте се! Комбинацията от природа, история и възможности за отдих са изкушаващи. Не е нужно да сте ловци за да разберете какво означава пожеланието - “Да не изпуснеш заека”. Хубаво е предварително да си запишете час за посещение през интернет в страницата на Държавното ловно стопанство. През всичките превратности на времето именно ловното стопанство е опазило "Кричим". Служителите, начело с инж. Петър Зяпков се надяват, че все някога ще се намерят пари по европейска или друга програма за ремонт на "Австрийската къща", за превръщането на бившето караулно в хотелска част или за електрическо влакче, което да разхожда туристите в парка и в Ловното стопанство.

Снимки: Иво Иванов, dls-krichim.uzdp.bg