Гърция върна частично шестдневната работна седмица

Гърция въведе шестдневна работна седмица за някои фирми в опит да повиши производителността и заетостта. Регулацията, която влезе в сила на 1 юли, се противопоставя на глобалната тенденция компаниите да тестват по-кратка работна седмица. Според промените в законодателството служителите на частни предприятия, предоставящи денонощни услуги, вече официално имат възможност да работят допълнително по два часа на ден или да карат допълнителна осемчасова смяна. Това означава, че традиционната 40-часова работна седмица може да бъде удължена до 48 часа седмично за някои предприятия. Синдикатите и политическите наблюдатели остро разкритикуваха този ход. Пред "Евронюз България" икономистът, университетски преподавател и предприемач проф. Йоаким Каламарис заяви, че приемането на промените ще помогне за намаляването на сивата икономика в Гърция.

Посланикът на ЕС в Скопие не вижда възможност за промяна на преговорната рамка със Северна Македония

На среща с посланика на ЕС в Северна Македония Дейвид Гиър, министърът по европейските въпроси Орхан Муртезани заяви, че страната твърдо е поела по евроатлантическия път и няма съмнения относно бъдещото си членство в ЕС. Това, което я забавя, е протоколът с България, част от преговорната рамка, оплака се той. По думите му, предстоят "съществени разговори в правителството и с Брюксел, за да се намери най-доброто решение, без да се създават проблеми по пътя на страната към ЕС". Според македонския премиер Християн Мицкоски, страната може да преодолее препятствието "България" по пътя си към ЕС чрез предоговаряне на условията в Договора за добросъседство с българската страна, след като веднъж вече това се е случило "и към него е добавено т. нар. френско предложение (преговорната рамка)", отбелязва БТА. На фона на резултатите от преброяването на населението в Албания, според които българската общност се оказа на трето място след гръцкото и ромското малцинство, Мицкоски провокативно пита, дали България няма да постави условие и на Албания да впише българите в Конституцията. Пред Муртезани посланикът на ЕС подчерта, че не вижда възможност за промяна в преговорната рамка на страната. "Тази позиция не се е променила след изборите в ЕС", беше категоричен Гиър.

ЕК даде зелена светлина за изграждането на два блока в румънската АЕЦ "Черна вода"

Проектът за изграждане на 3-ти и 4-ти блок на румънската АЕЦ "Черна вода" е получил положително становище от Еврокомисията по отношение на техническите аспекти и ядрената безопасност, предаде БТА. По думите на министъра на енергетиката Себастиан Бурдужа, двата блока ще бъдат "ключови стълбове на националната енергийна индустрия" и ще имат съществен принос за гарантирането на енергийната сигурност на национално и регионално ниво. Според оценките с четири работещи атомни реактора в Румъния ще се избегне отделянето на 20 млн. тона въглероден диоксид годишно и ще се създадат над 19 000 работни места.

Единствената атомна централа на Румъния произвежда около една пета от електроенергията в страната с два реактора CANDU, канадско производство, които бяха пуснати в експлоатация през 1996 г. и 2007 г. През септември 2023 г. румънското министерството на енергетиката обяви намерението на правителството на Канада да предостави 3 млрд. канадски долара за финансирането на новите реактори CANDU за АЕЦ "Черна вода".

Почти 6 км. тунел в Албания свързва градовете Вльора и Саранда

В Албания тунелът "Логара" ще свърже градовете Вльора и Саранда в т. нар. Албанска Ривиера (южното крайбрежие на страната),съкращавайки пътуването между селата Дукат и Паляса от двете му страни от 30 на 7 минути. Откриването на тунела за движение е на 5 юли, похвали се с видео в социалните мрежи албанският премиер Еди Рама. Дългото 5,9 км съоръжение на стойност 142 млн. евро е един от най-големите обществено значими проекти в Албания, който се очаква да повлияе положително върху цялата албанска икономика. Основният тунел е с ширина 7,70 м и височина 4,70 м и е оборудван с вентилационна, дренажна система и система срещу пожари и задимявания. Към него има и спомагателен тунел, свързан към основния с 11 изхода, пет от които са за превозни средства, а останалите шест - за пешеходен достъп. Търгът за строителството на съоръжението беше спечелен през октомври 2021 г. от консорциум на две турски компании.

Съставила: Миглена Иванова

Снимки: Flickr, Министерство по европейските въпроси на Северна Македония,  "Нуклеарелектрика", Facebook/ Edi Rama