Изделия, изработени от вълна, вдъхват усещането за вътрешен уют и топлина в посетителите на пловдивския Регионален етнографски музей, връщайки ги във времена, когато номадите прекосявали просторни територии със своите стада. И тъй като никъде не се застоявали, изработвали всичко необходимо с ръцете си от даровете, които им отпускала природата.
Изложбата "Българските плъсти – послание от древността" представя древен занаят, за който се смята, че прабългарите са пренесли по нашите земи.
"Плъсти – това е нетъкан текстил, който се изработва чрез напластяване на вълната – разказва Грозделина Георгиева, уредник в музея. – Поставят се много слоеве, а изделието може да бъде както монохромно, така и с много цветове и шарки. Копривщенските плъсти например са изключително пъстри и съдържат основни символи като звездата – пазител на семейството, розетата, слънцето, фигури, символизиращи продължението на рода и изобразяващи реката на живота. Всички тези пожелания не се изразяват с думи, а чрез изразните средства на тъканта. И ако плъстеното изделие е направено качествено и добре съхранено, то е дълговечно."
С тази техника се изработват дрехи, колани, обувки, постелки, пана за стена. Изобщо всичко, което може да бъде създадено от обикновена тъкан, е възможно да се направи от плъст. "Тук не ти трябва уред, а просто ръце, вода и сапун", добавя Грозделина Георгиева.
"Когато се работи с цветове, всяка шарка означава нещо, още повече, че плъстените изделия често са правени за дар на сватбата – продължава уредникът. – За първата брачна нощ младоженците са получавали благословен килим, от който да започне създаването на новото семейство и продължаването на рода. Много често за централен символ върху плъстения килим е поставяно слънцето."
По-малките вещи за домашна употреба като пантофи, наметки, дрехи някога били изработвани и от жени. За изкусни занаятчии се смятали обаче т.нар. дръндари – мъже, които обикаляли от село на село и се наемали с изпълнението на най-трудоемките задачи.
"Големите изделия като килими се правят от мъже, за които предварително се е знаело кое село и коя къща ще посетят – казва Грозделина Георгиева. – Стопаните е трябвало да подготвят цялата суровина, за да може дръндарите в продължение на няколко дни да направят големия килим, даван по-късно за подарък или за чеиз на младото заженващо се момиче. Така че наистина това е една трудоемка работа."
Според унгарския изследовател и плъстар Ищван Видак, обиколил целия свят и попил знания от различни народи, плъстите по нашите земи са отличават с много цвят, богатство на символи и красота. Плъстените изделия са дело най-вече на двете най-изявени школи – във Видин и в Копривщица, и за даряването на предмети се споменава още в Остромировото евангелие от XI век. На нашата територия са открити изделия от началото и от средата на XVIII век, след което задълго традицията се загубва.
От 2007 г. Регионалният етнографски музей в Пловдив постепенно започва да съживява занаята, събирайки майстори в своя двор.
"Имаше една майсторка, но след това като бели гълъби започнаха да никнат още майстори и до ден днешен те са при нас – заявява Грозделина Георгиева. – В момента имаме шестима майстори на плъстени изделия, които са любимци и на децата. Никое дете не се отказва да работи с вълна и с вода и да си направи фигурка, жълъдчета, гердани. Децата са любими участници в нашите плъстени работилници, много от тях стават ученици на майсторките и вече пет-шест години продължават да ги посещават. Започвайки от малки, занаятът влиза в сърцата им и оттам нататък става постоянно присъствие, защото майсторът не е истински, ако не създаде продължение и не направи школа. Занаятът трябва да се рои. И както всеки човек е индивидуален, това се пренася и в уменията и няма две изделия еднакви едно с друго, което е магията на ръчното творчество."
Макар и древен занаят, плъстенето намира приложение и в наши дни при изработването на красиви шалове в съчетание с коприна, сака, пантофи, боти.
"Плъстта има много приложения – казва още уредникът. – Много обичам когато дойдат майсторите, да се снабдя с няколко шала, защото лете държат хладно, а през зимата не позволяват на човешката топлина да излезе навън. И това е всъщност богатството и урокът на нашите прабаби и прадядовци, които наистина са носели такива облекла, помагащи им в различните сезони."
В Грозделина Георгиева живее надеждата, че занаятът няма да си отиде с последния му познавач. "Даваме им форум, подкрепяме ги да работят, показваме ги, защото е важно да се види живото човешко същество, което влага своята душа в изделието", подчертава тя. По думите ѝ, много хора в даден момент са се отказвали от заниманието, изправени пред тежката конкуренция на китайските евтино и изкуствено направени стоки. "Но за мен радостта е когато се завръщаха към занаята. А след като продължават да са тук, това означава, че са намерили своята ниша да работят това, което обичат и могат да правят наистина добре", добавя уредникът.
Картината от плъсти с най-различни форми, цветове и закодирани послания, каквато представляват в момента двата етажа на музея, ще бъде на разположение на посетителите до 15 октомври т.г. "Влезте, защото експонатите, освен защитни, носят и благославящи символи и всеки може да реши какво да пренесе в дома си", приканва Грозделина Георгиева пловдивчани и гостите на града.
Снимки: Регионален етнографски музей - Пловдив
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите..