Километрични опашки се образуват всекидневно през летния сезон на граничния пункт между Сърбия и България при ГКПП „Калотина“, което забавя преминаването на границата с часове. Освен неприятното и изтощително чакане за пътуващите от Западна Европа към България, трафикът е сериозна пречка за хората от българското национално малцинство в Сърбия, живеещи в пограничния град Цариброд. Заради него те не могат осъществяват нормална комуникация със страната ни. А липсата на поминък в техния край кара голяма част от тях да пресичат границата, за да работят у нас.
От години нашите сънародници и общинската управа в Цариброд алармират за проблема, а преди няколко месеца са изпратили и писмо до българското външно министерство с предложение за решаването му. Идеята им е да се открие отделен временен граничен пункт само за гражданите на България и Сърбия, който да работи в периода на най-големия трафик от транзитно преминаващи автомобили от Западна Европа към Турция.
"През лятото – от началото на юни до края на септември – граничният пункт е изключително натоварен от транспортния поток от Западна Европа към Турция и обратно – казва пред Радио България председателят на Общинския съвет на Цариброд Зоран Джуров. - В края на миналата година официално задвижихме инициатива към сръбската държава за откриване на временен гранично контролно-пропускателен пункт, който да работи от 15 юни до 15 септември. Въпросът е адресиран и до българската държава. Отговор все още няма, но може би причина за това е политическата обстановка в Република България.
Вярвам, че сега в България ще се сформира работещо правителство, което ще отговори положително на идеята ни за откриването на временен граничен пункт. Това означава, че Община Цариброд ще може да задвижи всички конкретни процедури за откриване на такъв пункт, през който ще могат да преминават и български, и сръбски граждани, които работят или следват в България, или такива, които имат роднини от другата страна на границата и се налага да пътуват, за да поддържат имотите си или да обработват градините си. След няколко години, ако се види, че този пункт върши работа, то той може да стане и постоянен".
Сръбската страна има готов терен за временния граничен пункт, както и предложения къде и как това трасе да се свърже с магистралния път, научаваме от Зоран Джуров. И допълни, че това ще облекчи живота на над 500 жители на Цариброд, които всекидневно преминават границата с България. Около 1000 са онези, които работят в София и околните селища:
"Около 1000 души всеки ден или два пъти в седмицата (в неделя или в понеделник – заминават, а в петък се завръщат) се отправят към София, за да работят - продължава Зоран Джуров. - Някои от тях работят в Божурище, Костинброд, а напоследък и в Годеч, където се откриха два нови завода. Така че, има доста царибродчани, които се трудят в България. Тук няма достатъчно работа за всички. Поминъкът в Цариброд се върти около туристите от България, които идват да разгледат красивите места в района и да похапнат в някой от ресторантите ни. Временният граничен пункт ще улесни и тяхното придвижване. Най-много туристи в нашия регион идват от София".
Според последното преброяване на населението, българите в Цариброд са малко над 3500 души или 45% от населението. Има и едни 25%, които не са се самоопределили етнически. Но, ако питате дали знаят български език, всички ще ви потвърдят, каза в заключение председателят на Общинския съвет на Цариброд Зоран Джуров.
Снимки: БНР - Красимир Мартинов, БГНЕС
На 5 декември 2024 г. посланикът на България в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Тихомир Стойчев, връчи акредитивните си писма на Н. В. Крал Чарлз III на официална церемония в Бъкингамския дворец, съобщиха днес от МВнР...
Сред журналистите в Сърбия, на чиито телефони е бил инсталиран шпионски софтуер, е Славиша Миланов от Цариброд (Димитровград), който работи за местния сайт за новини на български и сръбски език ФАР, пише в доклад на "Амнести интернешънъл". В..
В Париж днес ще бъде връчена наградата "Маларме" за 2024 г. на Мари Врина-Николов, присъдена за превода ѝ на френски език на стихосбирката "Там, където не сме" /Là où nous ne sommes pas/ на Георги Господинов. Наградата за чуждестранен превод..