Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Археологически открития край Ловеч недвусмислено разкриват корените на европейската цивилизация по българските земи

10
Снимка: БТА

Недалеч от Ловеч, между селата Дойренци и Дренов, при изграждането на бъдещото трасе на автомагистрала "Хемус" е разкрито ямно светилище на седем хиляди години, оградено с обреден ров. Проучването му започва преди две години със сондажи и след известно прекъсване, през май тази година археолозите отново подновяват разкопките, които се ръководят от проф. Васил Николов и главен асистент д-р Галина Самичкова от Националния археологически институт и музей на Българската академия на науките. Пред БТА акад. Николов съобщи, че археологическият паметник датира от прехода на неолита към халколита, което е повече от 2000 години преди началото на Египетската цивилизация. Това е и един от най-големите археологически обекти в тази част на магистралата, който е дълъг около 740 метра и широк над 70 метра. Самото светилище, където са разкрити 40 обредни ями, е широко около 196 метра. За дължината му, която остава в непроучван терен, се предполага, че е още по-голяма.

Проф. Васил Николов

"Това светилище на около 7000 години е на най-ранните земеделци и скотовъдци в българските земи – хора, които са произвеждали, уседнали са в селища със стабилни къщи и вече много усилено се грижели за реколтата си, свързана с обредността – посочи акад. Васил Николов пред БТА. – За съвременния човек е трудно да разбере мисленето на хората отпреди 7000 години, но за тях това е била изключително важна дейност за добива на повече жито, за плодородие на животните и в семейството."

Първоначално обредите за плодородие са се правили край селищата. През следващите столетия обаче тези дейности излизат извън тях – на най-плодородните земи в близост до извор. По думите на акад. Николов, няма друго такова светилище, открито в днешна Северна България, с точните очертания на обредния ров, който ограничава свещената площ, на която хората са правили такива обреди и винаги до извор. Всъщност културата, която представят предшествениците ни по днешните български е времето на първата европейска цивилизация:

"Шесто и пето хилядолетие преди Христа са златните хилядолетия на днешните български земи – отбелязва акад. Николов. – Именно това светилище, което сега проучваме е от средата на този период. Тези хора са двигател на културата в Европа. Оттук тръгват корените на европейската цивилизация и именно тази богата обредност, която ние регистрираме е доказателство в това отношение."

В светилището са разкрити и скелетни човешки останки, които са положени в плиткия ров, който го огражда. "На едно от местата в рова са открити три черепа, един до друг, с костни останки от един скелет, на друго – останки от скелет, без череп, а на следващо - череп с малко скелетни останки – посочва археологът акад. Николов и пояснява: – Всички са на млади хора и са били препогребани в рова. Най-възрастният индивид, който сме намерили пак в рова е почти изцяло запазен в свито положение. Черепът е много важен в религиозно-митологичната система на древните земеделци."Тази обредност, която за пръв път археолозите регистрират по Долния Дунав, тепърва подлежи на много анализи и заключения. В същия ров, както и в обредните ями са намерени и останки от натрошени керамични съдове. Извършващите жертвоприношението са колели животното, приготвяли са храна за обща трапеза, като част от нея влизала в обредната яма:

"Обредната яма символизира утробата на богинята Майка – обяснява акад. Николов. – Хората поставяли тази храна с молбата богинята да умножи това, което получава в утробата си. Така символично да роди новата реколта на полето, новите поколения животни, както и новите поколения в дома."

Светилището е използвано не само от жителите на едно село, а от целия район, допълва акад. Васил Николов. По думите му, става въпрос за общност от хора, които заедно извършвали ритуалите, защото са били в силна социална връзка и свещеното място ги обединявало. Предстои екипът, ръководен от акад. Николов, да подготви цялостна документация с много рисунки, чертежи и фотографии. След това данните от проучването на светилището ще бъдат публикувани в монографичен научен труд.


Съставила по интервю от БТА: Д. Григорова

 Снимки: БТА

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Броят на туристите през лятото може да подобри постиженията от предковидните времена

Десет процента повече летовници ще посетят страната ни през тази година спрямо 2023 г., потвърди прогнозата на ресорния служебен министър маркетинг и бизнес консултантът в туризма Константин Занков. Очаква се резултатите да достигнат и дори надминат тези..

публикувано на 25.05.24 в 13:38

Какъв е вкусът на България - кулинарията като част от туристическата ни визитка

Нашенската баница и шопската салата неведнъж са попадали в челните позиции на световни гастрономически класации. Но българската национална кухня далеч не се изчерпва с тези две ястия, нито с вездесъщите по заведенията кюфтета, кебапчета,..

публикувано на 13.05.24 в 11:10

Момчиловци – селото с 30-те параклиса, привлича поклонници от страната и чужбина

Трийсетте параклиса на Момчиловци са сред най-посещаваните туристически забележителности в родопското село по великденските празници. “ Маршрути за поклоннически туризъм водят към параклисите, които закрилят селото ”, казва кметът Сийка Суркова. По..

публикувано на 04.05.24 в 11:47