Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Най-новите археологически открития в Урвич съживяват легендите за цар Ясен

10
Крепостта Кокалянски Урвич
Снимка: НИМ

По пътя София - Самоков срещу течението на р. Искър, край големия живописен завой между бившите села Кокаляне и Пасарел при Дяволския мост е ридът Среднобърдие. Там р. Ведена се влива в Искъра и се събират планините Лозен и Плана, а над тях се извисява Витоша. Върху скосеното от север на юг плато се е намирала легендарната крепост Кокалянски Урвич. Тя е пазила пътя към Средец или днешна София и е била важен металодобивен център.

Водещите археолози на проучването Виолина Кирякова и д-р Филип Петрунов

Крепостта периодично и системно се проучва от българската археология още от миналия век. През 2017 г. бе открит богат средновековен манастир и селище в долния край на крепостта. Те са съществували през османските времена до XVII век. Вече 3 години под ръководството на археолозите д-р Филип Петрунов и Виолина Кирякова с подкрепата на програма "Култура" в Столична община и Националния исторически музей се проучва най-високата част на Урвич, където е била цитаделата. Археолозите се натъкват на находки, които потвърждават местните легенди за цар Ясен или Асен и отбраната на крепостта през XIV век.

"Попаднахме на храм. Той е изграден през втората половина на XIVвек и вероятно функционира до края на живота на крепостта, може би някъде до втората половина на 80-те години на XIVвек", разказва изследователят Филип Петрунов.


"Това, което копаем тук в момента е пространството пред входа, и върху плочника в нартекса (притвора) бяха намерени стенописни фрагменти с изображение на патриаршеска дреха – полиставрион, с която най често се изобразява Св. Николай Мирликийски. Допускаме работно, че е напълно възможно църквата да е посветена именно на него. Това на този етап не е установено категорично. По-интересното за самата църква е, че тя е изградена като църква-гробница да съхрани тленните останки на управителя на крепостта, който е бил положен в южния дял на плочника в наоса (вътрешността) на църквата. Изградена е като църква, обслужваща черкуването именно на управителя. След това е била преустроена в негова гробница. Според антропологичния анализ е на между 45-55 годишен мъж. Погребан е изключително скромно, но самото обособяване на храма за негов вечен дом е показател за високия му статут в крепостта."

Белези в плочника на храма насочват археолозите към разкриването на втори гроб в нартекса (притвора) на църквата.


"Тук е бил погребан един по-млад мъж, между 18 и 30 годишна възраст. Положен е с масивен сребърен пръстен със златен обков – дар, вероятно, като инсигния (представителен символ) от името на цар Иван Александър. Погребан е с тази царска инсигния, защото приносителят, тоест издателят на тази царска инсигния, вече не е бил на власт. Погребението на този млад господин тук се е случило в периода след 1371 г., когато на трона в Търново вече е Иван Шишман, и би следвало да е получил това право да управлява града от предишния покойник, заради който самият храм е оформен като църква-гробница."

Изследователят предполага, че по-младият управител е поел властта в Урвич някъде около 1360-65 г.


"На база иконографията на самия двуглав орел и на пръстена, според проф. Константин Дочев, който е водещ специалист в хералдиката и символиката на Второто българско царство, самата изработка на пръстена трябва да се отнася между 60-те и 80-те години на XIVвек. Тоест от два различни подхода ние достигаме до едни и същи данни за преустройството на храма като църква, гробница и полагането на тленните останки на двама от управителите."

Господарите на Урвич са имали пряк поглед към пазения път за Средец-София

"И 7 години стоял цар Шишман в Средец и покрай Искър. Имал манастир Урвич със силна крепост, наоколо го ограждала вода. Така с малко войска и търновските велможи преживели тук и се криели от турците". Това е написал за Кокалянски Урвич свети Паисий Хилендарски в своята "История славянобългарска". Последните находки от Кокалянски Урвич потвърждават това сведение.

Пътят към цитаделата вече е достъпен и за туристи

"В цитаделата на Кокалянски Урвич са се помещавали аристократите, отговорни за управлението на всички дейности, свързани с отбраната на прохода към Средец, както и предполагаме производствени дейности, защото разкрихме прилепена до църквата производствена пещ, която следва да е функционирала успоредно със самата църква и целият комплекс – продължава разказа си в интервю за Радио България проф. Филип Петрунов. – Но това бихме могли да го кажем категорично с продължаване на проучванията.

Вкопан в скалата гроб от Църква №2

Самата цитадела е устроена именно както я описва Паисий – като манастир Урвич със силна крепост. Стените са по 2,6 м широки. Имаме допълнителни укрепващи съоръжения с над 7 м дебелина. Жилищата са долепени плътно до крепостната стена, така че се получава един отворен манастирски двор, един комплекс с помещения, опасващи пространството. Входът вероятно е бил разположен от южната част на укреплението.

Проучванията на цитаделата в Урвич ще продължат

И само предполагаме на този етап, че в северната част на укреплението е била и жилищната кула на управителя, която е в пряка комуникация както с църквата, която проучихме, така и има добра експозиция към пътя покрай реката, съответно към Царичина скала и района на началото на Софийското поле. Той се вижда прекрасно само на 50 м, когато се отиде на север, и се открива прекрасна експозиция към Панчарево и София. Както знаете, периодът от средата на XIV век е изключително смутен за Търновското царство. Като работна хипотеза може да изкажем предположение, че във връзка с въоръжаването на армия и събирането на продоволствия още през 50-те или най-късно през 60-те години на XIV век в Урвич е изпратена една търновска фамилия, която се помещава в тази цитадела. Осъществявала е активни дипломатически контакти с Видинското царство, тъй като имаме немалко количество монети от Иван Срацимир. Тоест тази практика ще се е случила след кончината на цар Иван Александър по времето на Иван Шишман."

Църква №2 в цитаделята с единия от новооткритите гробове

Тепърва предстои подробен анализ на всички находки от сезон 2024 г. В църква №2 са намерени още изящен ключ от дарохранителница, няколко изключително красиви сребърни елементи от дреха или украса за коса. В друг гроб миналия сезон е изваден масивен сребърен пръстен, украсен с припоени ромбчета. 

Ювелирни женски накити открити в цитаделата на Урвич и пръстена инсигния с двуглавия орел

Още през 2021 г. е открит гроб с изключително луксозни наушници от сребро, намирани досега само в старопрестолния Царевец в Търново. Погребението е на момиче в рядката седнала поза, показваща висок статут приживе. Всички те заедно с църквата гробница поставят въпроса, кои са знатните люде погребани в цитаделата на Урвич и каква е тяхната връзка с управляващата династия на Асениевци?

Снимки: Иво Иванов, д-р Филип Петрунов, НИМ, БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Дарът на Петдесетница е живот в изобилие

В осмата неделя след Възкресение Христово отбелязваме един от най-важните празници за християнството – Петдесетница. В този ден Светият Дух – Третото Лице на Светата Троица слиза на земята, за да осени дванайсетте апостоли, събрани на молитва..

публикувано на 23.06.24 в 05:30

Черешова задушница е!

Всяка година в съботата преди големия християнски празник Петдесетница Църквата отбелязва втората за годината Задушница, която народът е нарекъл Черешова задушница, защото винаги съвпада със сезона на черешите. В календара на Българската..

публикувано на 22.06.24 в 05:30
Теодора Димова

Разговорът за комунистическото минало става все по-наложителен, за да предпазим децата си

България продължава да бъде единствената европейска страна, която няма мемориал за жертвите на тоталитаризма. Този срамен факт, белязал като дълго нелекувана язва съвременния статус на обществото ни, за поредна година беше припомнен на 1 юни, когато..

публикувано на 20.06.24 в 11:30