През 2014 г. в град Ричмънд, столицата на щата Вирджиния в САЩ, започва историята на българското неделно училище "Зора". И, ако преди десет години неговите възпитаници са едва 14, днес те са тройно повече. За да заведат детето си на българско училище, родителите отделят време и средства, а тъй като занятията са през уикенда – загърбват и своята почивка и тази на детето си. Но каузата си струва усилията – макар и далеч от родината на своите родители, децата ще знаят откъде са и защо са, ще опазят езика и традициите и ще разпространят знанието за България и сред американските си връстници. 

В това вярват София и Ирина Кушлеви – майка и дъщеря, основателки на българското неделно училище "Зора". С тях разговаряме в Лисабон, по време на голям образователен форум, организиран за учители от неделните ни училища зад граница с цел - усвояване на нови и иновативни модели на преподаване.

"Училището ни е основано през 2014 г. Директор е моята майкаСофия – разказва ни Ирина Кушлева. - Започнахме с 14 деца, а в момента обучаваме над 45 деца в различни възрастови групи, в т.ч. и дечица на по 3 годинки, които са в детската градина. Всички те прохождат в българската история, култура, традиции".

София Кушлева, майката на Ирина, допълва, че родителите са заедно с тях и им помагат. Благодарение на това, в Ричмънд вече има стабилна българска общност, която контактува помежду си. А в училище "Зора",  освен че общуват с други българчета, децата научават българския  език, запознават се с традициите, историята и културата на народа ни, изграждат навици. 

На въпроса ни защо е важно това, София е категорична в отговора си: "Защото така поддържаме българскиядух. Без български дух какво сме?! Ако няма корени, дървото пада. А нашите корени са там. Това е българският дух!".

Няма да е истинско, ако няма и проблеми. Както навсякъде по света, така и в щата Вирджиния пред българските училища зад граница има и предизвикателства.

"В момента най-големият проблем са помещенията и по-скоро – разходите за тях – обяснява ни Ирина Кушлева. - За да се вместим в наличния си бюджет, се налага да разделяме учениците в два учебни дни. При нас това са събота и неделя, тъй като разстоянията в Америка са големи и няма как да имаме занятия и през делничните дни. И се получава така, че нямаме почивен ден. От понеделник до петък сме на основната си работа, а в събота и неделя - по цял ден в училище".

И, въпреки всичко, и Ирина, и майка й София намират време и да усъвършенстват уменията си в преподаването, като участват и в организирани обучения и практически семинари, каквито в последните години се правят по линия на Асоциацията на българските училища в чужбина или на Министерството на образованието и науката.  

"Аз много разчитам и на децата. Те ми показват правилния път как да преподавам. Например, аз им представям една тема, върху която ще се съсредоточим идната седмица. И ги питам – дали да направим игра, да прочетем нещо в интернет или пък да пуснем образователно филмче. Много колеги споделят, че учениците им харесват филмчетата от интернет. За моите, обаче, не е интересно да им пусна филм за 5-6 минути и след това да дискутираме. За тях е по-интересно да седнем и да нарисуваме нещо, да го оцветим. В час по история, например, обикновено правим сравнения с историята на САЩ. Така децата разбират по-лесно, че България е държава с многогодишна история, с богата култура и с традиции. Т.е., че и те имат с какво да бъдат горди".

По професия Ирина Кушлева е счетоводител и работи за компания, произвеждаща хладилници за големи магазини. Занимава се и с програмиране на компютърен софтуер, основно в сферата на счетоводството. Омъжена е и има един син – Никола.

"Съпругът ми е българин, вкъщи говорим само на български и се опитваме да възпитаваме детето в българските традиции. Отбелязваме всички български празници. Естествено правим за Коледа питки, за Великден боядисваме яйца. Естествено не можем да минем и без да отразим американската традиция, но задължително правим сравнение как е в България, защо има разлика,  каква е традицията там, какво правим в Америка. Защото синът ми вижда в училище какво правят децата, разбира, че е различно и аз не искам той да се чувства различен. А по-скоро че има възможност да види различни култури, да изпита различни емоционални чувства, да види различни традиции и т.н. Всяка година всяка година ходем в България. Всъщност, той много харесва град Пловдив и с нетърпение чака да свърши училище и да замине за Пловдив, за да тича, да играе с там децата, да отеди отвън на люлките, да кара колело…". 

Замисля ли се за по-трайно завръщане в родината, питаме в края на разговора си Ирина?

"Понякога се замислям, макар че е многотрудно, когато толкова години си живял в различен стандарт на живот. Ние сме свикнали постоянно да бързаме за някъде, винаги имаме строг план, който трябва да следваме и понякога, например, да отидеш в едно кафене и да седнеш да стоиш два часа за нас е нетипично. Но сигурно няма да е трудно да свикнем. А и в България виждам някакъв прогрес. Преди, когато отивахме в някоя държавна институция, първо ти се карат защо си дошъл, а след това те питат какво ти трябва. Сега виждам, че нещата са регулирани много по-добре – използват билетна система, няма блъсканица, т.е. вървим в правилната посока. Нека да вярваме, особено в децата си! Те са нашето бъдеще!".

Училище "Зора", чийто основателки са Ирина и София Кушлеви, е член на Асоциацията на българските училища в чужбина, която се събира на традиционната си годишна конференция в София и Благоевград от 22 до 24 юли.

Снимки: Фейсбук/Център "Зора", Красимир Мартинов