Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Летните пожари – стихия, безхаберие или престъпност

4
Снимка: БГНЕС

През последните две седмици пожарите в България изпепелиха стотици хиляди декара с дървета, десетки къщи в Странджа пострадаха, цели стада бяха овъглени. Само големият пожар в Сакар и Свиленградско обхвана 100 000 декара насаждения. На практика от някогашната Велика българска гора, която се е простирала между Белград и източния край на прохода Траянови врата, в началото на Тракийската низина, вече не е останало нищо. В същото време фотоволтаичните централи се разрастват и то в горски територии.

Старите вековни гори намаляват, а на младите гори им трябват поне 50-60 години, за да поемат техните екологични функции. "Изходът е да се ограничи урбанизацията на горските територии", отбелязва инженера лесовъд и еколог Тома Белев, бивш заместник министър на екологията и директор на Национален парк "Витоша", в специално интервю за Радио България.

"Виждаме в момента множество примери, свързани с изграждане на фотоволтаични централи, каквито са в община Ихтиман, община Петрич. Нека се опитаме да спазваме закона за горите, който казва, че когато в една община лесистостта (съотношението на горските територии към останалата част от площите в даден район) е под 10% , тя не трябва да се намалява. Това за съжаление не се спазва от органите на държавната администрация. А една гора, която осигурява питейните води на едно населено място е ключова за качеството на живота. От няколко години множество граждани и организации се опитват да спрат сечите в санитарно-охранителните зони, но това не се възприема от бизнеса. Смята се, че е прекалено голямо ограничаване, и виждаме до какво води сега това в България. Над 330 населени места са официално, със заповед на кметовете, в режим на водоподаване, като броят на населените места, в които има режим е вероятно тройно по-голям по простата причина, че не всички кметове издават такива заповеди."

Особено важно е да се знае, че всяка гора задържа вода. При иглолистните ефектът на задържане на вода става след 40-та година от залесяването, при широколистните букови гори това е към 20 - 25-та година.

"Колкото повече гори, толкова повече вода ще имаме", отбелязва екологът. По думите му, е важно да опазваме горите, които ни осигуряват не само питейни води, но и сигурността на населените места, като предпазват от ерозията. Само преди сто години поройните дъждове, които влачели скална маса и кал, са заривали буквално цели села, затова държавата се заема с изграждането на противоерозионни съоръжения. Те са направени под ръководството на французина Феликс Вожели, нает да обучи лесовъдите в България. В момента има множество проекти за изграждане на кариери точно в специално създадените противоерозионни гори. "Такъв е случаят с Горнослав и Долнослав, две асеновградски села, в чието землище искат да правят кариера точно в такива противоерозионни гори", отбелязва инж. Тома Белев и добавя, че такива примери има и край Шипка. Трябва да сме много внимателни, защото една гора се създава трудно и се унищожава много лесно. 

"Винаги е имало горски пожари, включително поради естествени причини, макар че в последно време над 90% от горските пожари са предизвикани от човека, целенасочено или случайно – посочва инж. Тома Белев. – България е една от малкото държави, които всъщност нямат звено за авиационна борба с горските пожари. Сега имаме декларация на народното събрание, но ние сме закъснели. Това можехме да го направим преди 17 години и нямаше да ни се налага да се молим на този или онзи, да се надяваме, че в Гърция, в Турция или в Чехия и Словакия няма да има пожар, че да дойдат техни машини. България не е бедна държава. България не е държава, която не може да предвиди какви са рисковете пред населението ѝ, защото тези рискове с пожарите са посочени и просто е липсвала политическа воля да се вземе решение най-после да се закупят едни подобни въздушни средства за борба с пожарите."

По думите на Тома Белев, няма друг по-евтин и по-бърз начин за борба с горските пожари, за пренасяне на големи количества вода от вертолет или самолет и когато възникне, пожарът може да се загаси докато е малък. А с помощта на изградена система за идентифициране на пожарите вече става много лесно те да се открият и бързо да се потушат. Такава система е изградена във Врачански Балкан, където дирекцията на природния парк е построила с испански колеги кули за наблюдение, които установяват запален вестник от 40 km разстояние. "Необходима е малко технологична мисъл, която в момента е налична даже в България – подчертава инж. Тома Белев. – Имаме полезния опит и ни трябва авиационно звено, което бързо да може да реагира, в рамките на един час след установяване на пожара. Ако може да дойде въздушно средство за борба с тях, ще видим как пожарите ще намалеят или поне уврежданията от тях ще намалеят силно."

Екологът изключва дърводобивът да е причина за умишлените пожари, тъй като няма търсене на дърва за огрев, въпреки че горските стопанства са намалили с 20% цените. Това, което се забеляза като причини за пожарите е чисто безхаберие. Така например в Петрич и Варна пожарите са били запалени от хора, които горят кабели, за да вземат метала. По думите на Тома Белев, големият пожар тръгва от чистене на градина. В същото време никой не знае, че със заповед на областните управители още от март месец във всички гори е забранено паленето на огън. "В момента е най-опасният сезон, но даже и да се качите на Витоша, ще видите хората да палят огън, защото така са свикнали", посочва той и подчертава, че трябва да има отговорност и от страна на населението. Случаят с пожара в Беклемето обаче е най-драстичен, защото по основния път бяха разхвърляни шипове, които затрудниха погасяването на пожара:

"Това говори за едно целенасочено действие за опожаряване – категоричен е инж. Белев. – Аз се надявам Министерството на вътрешните работи да си свърши работата, защото изобщо не е трудно да се установи човекът, който го е извършил, ако е ходил с телефона си. Може да се види кои са били хората, които са пребивавали там през последните седмици. Само трябва Министерство на вътрешните работи и прокуратурата да реагират бързо. Спомням си един случай отпреди три години, когато бяха хванати доказано, наблюдавани и заснети хора, които отстрелват диви кози в Централен Балкан и ги прибират с вертолет. И прокуратурата и МВР не можаха да установят, на кого е това летателно средство. Няма наказани за това и се опасявам, че и сега няма да има наказани и ще остане без наказание и това престъпление, защото да запалиш съзнателно е престъпление по наказателния кодекс. Прокуратурата е отговорна и ако в момента прокуратурата спи и не действа бързо, ще докаже просто, че от нея повече няма нужда. Защото при случая с козите ние установихме кой е бил вертолетът. След като гражданите го знаят и могат да го установят, защо прокуратурата не си върши работата, остава под въпрос."

Да се надяваме, защото ако няма наказания, това ще продължи.


Липсва ли ефективност при наказанията, престъпленията продължават, това е азбучна истина. Неслучайно след големите пожари през миналата година Гърция си промени законите. "Сега даже при пожар по непредпазливост, ако запалиш гора може да лежиш до 10 години в затвора. В България също може за непредпазливост да се лежи в затвора, но кой е лежал? Нека някой да каже. Даже и целенасочено, даже и по непредпазливост кой е лежал в затвора за пожари, които са унищожили имущество, гори, земеделски земи? Някой да е лежал в затвора за това? Трябва да има наказания. Иначе не сме държава", казва в заключение инж. Тома Белев.

Що се отнася до залесяването, това може да стане чак след година, когато лесовъдите разчистят терените и подготвят почвата за залесяване.

Снимки: БТА, БГНЕC, Министерство на отбраната



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Премиера на документалния филм "Кой е професор Чирков" в София

Премиерата на документалния филм "Кой е професор Чирков" ще се състои тази вечер в столичното кино "Люмиер". Режисьор е Елени-Маргарита Нейкова-Елма, която е и сценарист, заедно със Силвестър Силвестров. Оператор е Делян Георгиев, а дизайнът и..

публикувано на 07.11.24 в 08:00

33-тата българска полярна експедиция потегля към Антарктида

От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения континент с българския военен изследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“. Този път на борда му..

публикувано на 07.11.24 в 07:05

Форум в София разглежда стратегии за борба с дезинформацията

От днес до 9 ноември Военният клуб в София е домакин на форума Sofia Information Integrity Forum 2024. Събитието ще събере водещи световни експерти от различни области, за да обсъдят последните технологични постижения и стратегии в борбата с..

публикувано на 07.11.24 в 06:15