Преживяваше в междинен свят, издигнат над дребнавостите на материята, ала с допусната до Божия промисъл душа. С прилепени до земята нозе отваряше сърцето си за птиците и слушаше с наслада гъшия хор. А в белотата на картона привиждаше лицата на велики духове, които милостиво се отзоваваха на неговия зов.

Художествената галерия "Кирил Петров” в Монтана украси изложбеното си пространство с 27 творби на изтъкнатия график проф. Галилей Симеонов, отдавайки почит към изкуството му по повод 95-ата годишнина от неговото рождение.

"Проф. Галилей Симеонов твори изключително в сферата на графиката, а тя със своето нюансиране на черното и бялото дава голям контраст, който винаги е зареден с особена емоционалност – обяснява въздействието на творбите му Никола Минчев. – Контрастът между бялото и черното всъщност показва драматизма на живота и може би дори на епохата. Всичко това е много характерно за творчеството на професора – емоционалната оцветеност, одухотвореността, която е искал да предаде."

Галилей Симеонов идва на бял свят през 1929 г. в монтанското село Гаврил Геново. В кратък филм със заглавието "Един светец от Северозапада” той разкрива как е станал съименик на ренесансовия физик и астроном.

"Имал съм една тетка, която е била много буйна, много е четяла и е имала мъж още по-буен – от т.нар. американци, които са ходили с някаква склонност към авантюри. И там той навярно е научавал за някои големи имена в историята на човека. Първо кръщава своя син, а след това и мен – Галилей."

В берковската гимназия той учи заедно с писателя Йордан Радичков (двукратно номиниран за Нобелова награда), а в Художествената академия му преподава проф. Илия Бешков. Остава в съприкосновение с тези забележителни личности и за тях говори с благоговение. "Вкарах Илия Бешков и Йордан Радичков, които са в един диалог”, ще си припомни, надвесен над своя картина, десетилетия по-късно художникът.

Уважението и почитта към чуждия талант Галилей Симеонов засвидетелства и в отношението към собственото творчество.

"Наблюдавам нещо, което се случва на нашата изложба – продължава Никола Минчев. – Идват посетители, които са имали някакво преживяване с Галилей Симеонов и от разказаните лични истории разбирам, че той освен голям художник е бил и скромен човек. Всъщност скромността е присъща за много големите творци – те изпитват уважение към постигнатото, към хората, живели и творили преди тях, опитвайки се, ако могат, с изкуството си да надградят."

Макар и надарен с огромен талант, Галилей Симеонов никога не се опитва да изпъкне. Единственото, което го изпълва със смисъл, е да рисува.

"Веднага след завършването на Академията просто избягах оттам. Бях определен да работя във Враца като учител и макар че имах изкушения, веднага се запътих за село и дойдох тук”, спомня си той. Докато реди думите, издига пред лицето си голям графичен портрет с леко прокъсан връх: "Това е рисунка на моя баща. След една обща изложба с три мои работи, които са направили голямо впечатление, ми се обадиха, че Академията е отворена за мен и че те желаят да замина да преподавам там."

В "дядовия дом”, както го нарича, творецът намира убежище, откъсващо го от суетата на художническото съсловие. Сред величието на природата той пуска духа си да се рее и в съприкосновение с невидимия свят постига състоянието, в което отвъдна сила повежда артистичната му ръка.

"Всичко, което съм правил тук, мисля, че идваше като поръчка от миналото и тази привързаност, която имам към дядовия ми дом – споделя художникът, а в това време гъшият хор от двора потвърждава всяка негова дума. – Отскачах много до Берлин и Рим, но никъде не започнах нещо да правя. Това, което съм направил, е тук, в къщата на дядо ми. Винаги съм се връщал тук – защото съм отсъствал като ученик, като войник по-късно, после като студент, после като участник в изложби – да извършвам цялата форма на труда ми около картина или извикване на стари спомени."

С рядко срещана отдаденост и сърце на безсребърник проф. Галилей Симеонов подготвя поколения графици, а картините му биват включвани в множество национални и международни изложби. Сред мизерията на родния дом, опожаряван и непощаден от времето, рисува до последния си дъх в собствен ред, създаден с отворени към необятността очи. Казва, че сред "детската обич” на гъските в двора си се чувства изключително щастлив, добавяйки и доза суеверие: "Много хубаво не е на добре”.

Макар и определян като най-добрия български график, чиито произведения са достойни да стоят редом с тези на признатите за класици български художници, Галилей Симеонов цял живот изпитва съмнение за стойността на своето изкуство.

"Аз не съм се и надявал, че ще бъда запазван какво съм рисувал. Всичко е тук нахвърляно – моите прояви от хубавите творчески години. Де да знам това, което съм правил, дали е нещо съществено, голямо, не мога да кажа. Не мога. Не знам”, признава той.

"Неслучайно проф. Галилей Симеонов е наричан "последния жив класик в националното графично изкуство” – добавя Никола Минчев. – И не е само техническото майсторство това, което превръща творбите му в едни от най-блестящите образци в родното изкуство, а и неговото отношение. При Галилей Симеонов се среща професионализъм в изпълнението с една жива артистична душевност, претворяваща значими теми."

Проф. Галилей Симеонов ни напусна на 1 ноември 2021 г. в подреден по негов вкус свят и заради смирението си беше посочен по Божията повеля сред будителите на нашата земя. Какво обаче му дължим, за да не отиде в незаслужено забвение споменът за един гений, родил се в Северозапада, но лишен от суетата да изпъква, макар и заслужено, сред напористите, затова пък недокоснати от неговия талант творци?

"На първо място, му дължим разгласата – да показваме творчеството му, да търсим спомена за него жив – отговаря Никола Минчев. – И нашата изложба е хубав повод хора, които са го познавали, но и такива, които тепърва ще се запознаят с произведенията му, да могат да надникнат в неговия свят."

Преди да отиде в небесния рай, творецът ни завещава един прост съвет:

"Трябва да се вглеждаме малко повечко с вяра в себе си и да съхраним това, което носим дълбоко в природата си."

Автор: Диана Цанкова (използвани са думи на Галилей Симеонов от филма "Един светец от Северозапада”; музика: Луси Хорш - блокфлейта, изпълнява арията "Ербарме дих майн гот" от Матеус пасион на Бах с ансамбъла "Академия за стара музика")