С трепет и вълнение над 55 хиляди българчета ще прекрачат за първи път училищния праг. На 16 септември първолаците ще влязат в ремонтираните класни стаи, украсени с балони и цветя. А там, подредени на чиновете ги очакват изпъстрени с картинки учебници, с чиято помощ малчуганите ще започнат своето приключение в света на възрастните. Но най-важна е психологическата подготовка. "Добре е родителите предварително да поговорят с децата си, да ги настроят позитивно" – твърди психоложката Яна Алексиева от Асоциация "Родители", чийто наръчник за родители на първокласници постоянно се осъвременява в синхрон с промените около нас.

• Защо българските деца тръгват на училище на 15 септември
  
  
• Стигматизирани ли са децата аутисти в България?
  
  
• PISA 2022 – къде са пробойните на българската образователна система

Родители и учители споделят, че им е все по-трудно да се справят с новото поколение ученици.  Наистина т.нар. генерация Алфа ( родените след 2010г.)е много различна от предходните. Това е първото изцяло дигитално поколение, което почти не познава нашия аналогов свят. Децата ни, които за първи път сядат на ученическата скамейка растат в епоха на безпрецедентни технологични промени, цифровизация и възход на изкуствения интелект.

"Да, те са различни, те са много по-будни, по друг начин са отгледани от родителите и от средата, в която израстват. Възпитани са така, че да бъде чуто тяхното мнение, с тях да се обсъждат нещата – казва Яна Алексиева. –Но има и проблеми със седенето прекалено дълго пред екраните. Тези деца изискват нов, по-индивидуален подход, да им се предоставя повече свобода. Това не са деца, които ще седнат на чиновете, ще вперят поглед в дъската и ще слушат 40 минути как госпожата преподава урока. Те имат достъп до ужасно много информация и имат нужда по-скоро да бъдат социално емоционални, да придобият медийна и дигитална грамотност и разбира се, да се научат да пишат и четат."

Всеки иска детето му да учи в неговия квартал, а в големите градове като София или Пловдив, има и наплив към "по-престижните" начални училища, но местата не достигат. Затова там кандидатстването и класирането за първи клас се извършва изцяло дигитално през общинска онлайн платформа.

"В България в предучилищната възраст децата се ограмотяват и отиват в първи клас четящи и пишещи до някаква степен. Защото градината ги е подготвила - нещо, което е различно от подхода в други европейски държави. Дали това е правилно, решават педагози и експерти. От наша гледна точка, обаче, колкото повече едно дете е научено на самостоятелност, да играе, да се забавлява, толкова по-добре. Защото има много знания и умения отвъд ограмотяването, които то усвоява в предучилищна възраст. И от тази гледна точка, би могло четенето и писането да се отложи за училището. На децата, които вече четат и пишат им е скучно в първи клас. И тук вече учителят трябва да прибегне към индивидуален подход" - пояснява Алексиева.

Но как учителят да приложи креативност и индивидуален подход в паралелка наброяваща между 16 и 24 първолаци? И какво да кажем за децата със специфични нужди, които изискват допълнително внимание в класната стая? Определено не е лесно да си първокласник, но пък е толкова интересно и обещаващо! А малките "Алфа палавници" знаят как да са гъвкави, любознателни и приспособими, така че им предстои изпълнена с предизвикателства първа учебна година.