Едно от най-любопитните и колоритните места на всяко населено място е неговият пазар. Без значение дали е ежедневен или се случва в специален ден от седмицата, дали има специфика на продукцията, която предлага или не, пазарът е културен феномен, който съпътства човешката история и еволюцията на обществото ни от векове. А ароматите, преживяванията и историите, които тези места ни "подаряват" могат да бележат живота ни завинаги.

В наши дни, когато дори най-обикновената битова търговия е на един клик разстояние или на няколко минути в най-близкия до нас хипермаркет, означава ли това, че пазарът като физическо място може да изчезне в България? Отговор търси екипът на "Студио 24", начело с режисьора Екатерина Минкова и политолога д-р Георги Проданов чрез проекта "Изчезващият пазар като културен феномен".

От 8 до 26 октомври в изложбеното пространство ще бъдат показани стари, архивни снимки на емблематични търговски тържища в столицата ни. За изображенията Георги Проданов казва, че повечето са направени от чужденци, които са минавали през страната ни и са били силно привлечени от родните пазари. Много от тези снимки са от първата половина на XX век. В експозицията ще могат да се видят фигури на продавачи и купувачи от различни епохи, направени от стари фотографии, а на таблет всеки посетител ще може да види и пет късометражни филма, дело на петима режисьори -Ваня Иванова, Силвия Пешева, Стефан Стефанов, Ина Владимирова и Екатерина Минкова. Историите в тях са част от заснетия суров материал за пълнометражния филм. 

"Пазарът не е само място за пазаруване и никога не е бил. Романтичните представи за него от началото на XX век – не са само заради нещата, които отива човек да си купи, защото пазарът включва и атракции и чешити, и възможност земляци да се срещнат. Той е специфичен начин на общуване и на празничност, според мен" – казва в студиото на Радио България Екатерина Минкова, режисьор на пълнометражния документален филм. Заглавието му все още не е избрано окончателно, но едно е сигурно - част от озвучаването на филма ще представлява "изкуство за изкуството" през работата на Мариана Вълканова, име – емблема в българското кино, музикален оформител и звуков дизайнер. Архивът на Вълканова от аудио записи на пазари от различни времена, които тя е ползвала за озвучаване на други филми през кариера си, в своята цялост представляват колекция от звукови спомени от минали животи, истории и страници от собственото ни съществуване.

"Пазарите са интересни, защото дават възможност на тях да се съберат различни светове. Независимо дали говорим за XIX век, XX век или сега, пазарът е единственото място, на което спонтанно могат да се срещнат милионер и човек, който има стотинки в джоба, човек с няколко висши образования и такъв, който не може да си напише името – уточнява сценаристът на проекта д-р Георги Проданов. – Срещи, които в друга ситуация и друго време на практика не могат да се осъществят. И това поражда особена атмосфера на тези места. Там всеки е отишъл с някаква конкретна цел да придобие нещо, с различно представа как ще го придобие, как ще го преживее. Някой отива да си купи "истински" продукти, друг отива да си купи евтини продукти, трети отива просто на разходка. Там се преплитат различни смисли и затова е сериозно не само творческо, но и интелектуално предизвикателство да се изследват смислите на пазара. Причините, поради които хората ги посещават и начините, по които пазарът сам изгражда среда и тази среда на свой ред започва да влияе и променя хора."

Не търсим конкретни периоди, търсим буквално снимки- истории, които да разказват за времето и живота, признава д-р Георги Проданов. Поради тази причина герои в проекта са както професорът по история на модерната култура Александър Кьосев и историкът и журналист Албена Шкодрова, така и трите сестри Лили, Лора и Благородна, които си спомнят своето детството на пазара, Бай Георги - синът на количкаря, както и на Стив – един чужденец, дошъл в България през 1988 г., който след първата си обиколка на Женския пазар, си казал: "Това са моите хора". И на продавачът, който до ден днешен помни датата, на която е дошъл в София и на Женския пазар. Филмът ще ни даде и интересни гледни точки върху друго значимо място за столицата ни, особено по време на прехода –  Битакът и неговата история. "Стоките ли са това, което се продава там или историите?" ще е един от първите въпроси, които ще си зададете.

"Моето лично мнение за Битака е, че ако през време на социализма това беше място, до което достигнаха някакви забранени неща, до които нямахме свободен достъп, като дънки, касетофони, касети и плакати на любими групи, то в момента битакът е преформулиран. Той е нещо, като машина на времето. Там вече има дребни боклучета, много често от соца, някакви вече позабравени вещи или парчета от вещи. Аз мисля, че в сегашния му вид Битакът не е за всеки."

Пазарът е жив организъм, който изчезва и се появява едновременно и ежедневно, категоричен е Георги Проданов. Той може да мени формата си, понякога местоположението си, дори начина, по който взаимодействат продавач и клиент и затова е толкова трудно да обясниш пазарите, смята той.

"Не съм сигурен, дали разбирането, че тук сме на ръба на Ориента е валидно и за пазарите в България. Всъщност, масовата представа за пазарите е повлияна от филми и от разкази именно за ориенталските пазари на Османската империя, Аз си мисля, че всъщност отношенията са едни и същи и на запад, и на изток. Навсякъде може да срещнете хора, които са пристрастени към пазарите, хора, които общуват през тях. Ние, българите, не сме толкова пъстри и атрактивни, колкото да кажем са пазарите на Изток от нас. В същото време не сме толкова бедни на взаимоотношения като част от пазарите на Запад. Ще ми се след като гледат нашите филми хората да се разходят по местата, за които разказваме. Няма да получите такова преживяване в нито един хипермаркет. Има го моментът, да се върнеш към умението да избираш, разчитайки на сетивата си, не толкова на опаковките. Всяко ходене на пазара те вкарва в една друга ситуация, която за тези години, в които живеем е възможност да сменим за момента нагласата и начина, по който възприемаме света и да видим, че има и друго около нас."

"Това, което се променя и за мен е проблемът на пазара, е фактът, че все по-често и повече хора там продават неща, които не са произвели сами. Това променя отношенията на купувач с продавач. И в този смисъл пазарът изчезва, защото в крайна сметка същото правят и големите вериги."

А каква е историята на Женския пазар в София, дали името му наистина идва от факта, че през годините той е бил наистина място за продажба на жени, на "булки" може да прочетете на ФБ страницата на проекта.