Само на няколко километра западно от границата между Гърция и Албания и на около 40 километра от областния център Корча (алб. Korçë) е разположен албанският град Билища (алб.Bilisht). Част от градската интелигенция там е Лазо Нестори – представител на българското национално малцинство в Албания. Родом от близкото до Билища село Връбник (алб. Vërnik), по образование Лазо е филолог и в продължение на 45 години преподава албански език и литература. Сега е пенсионер и поделя времето си между родното село и града. Разговаряме с него в дома му в Билища.
"Нашето село Връбник е едно от най-старите места на българщината в Албания – казва Лазо Нестори и дава няколко примера: – Трите най-важни места за всяко селище са църквата, училището и гробищата. Знае се, че църквата във Връбник е толкова стара, колкото и самото село. Опожарявана е два пъти от османските башибозуци, като и двата пъти е възстановена от българите. Църквата ни днес е във вида, в който е била тя след втората й реконструкция през 1915 г. А тя е направена от българската държава. Второ, първото училище и първите учители, които се помнят в село Връбник, са българки. Това са две учителки от Благоевград – Дана Шопова и Теодорка Сливенова. По-старите хора в селото ги помнят и разказват за тях на своите наследници. Първото училище също е изградено с помощта на българската държава. Третото свидетелство за българските корени на хората от Връбник виждаме в гробищата. Епитафиите на старите паметници са изписани на чист български език. Освен това, много от нашите предци са имали дюкяни в София и така са припечелвали. Знае се, че и в строителството на голямата катедрала "Св. Александър Невски" са участвали зидари от нашето село. Т.е. и духовно, и икономически нашият край е свързан с България."
С български средства днес е обновен и пътят към село Връбник, казва ни Лазо Нестори и продължава:
"В нашия край идваха много емисари от съседни държави, които се биеха в гърдите, че ще ни помогнат, ще направят това, ще направят онова, всичко даваха за Връбник. Но само България е с конкретен принос. С български средства неотдавна беше асфалтиран пътят до Връбник и сега е много по-лесно за всички да отидат на село, да си ремонтират къщите и да имат по-нормален живот."
Признаването на българското национално малцинство от албанската държава през 2017 г. е голямата крачка напред за българите в Албания, казва ни още Лазо Нестори и се възмущава от битуващия и в тази част на страната "фалшив македонизъм", както определя явлението самият той:
"Знае се и това го твърдя убедено – ние сме българи. Твърдя го и защото знам, че са българи моят дядо и моят чичо Бончо Несторов. Бончо е бил известен писател в България по времето на социализма. Написал е 22 книги - разкази, повести и романи. С голяма любов той разказваше на моя баща за българските ни корени, за българското наследство в нашата фамилия и нашето село."
В отговор на въпроса ни, докъде се простират български корени на фамилията му, Лазо Нестори ни казва, че има роднини в София и в Пловдив. Синът и дъщерята на писателя Бончо Несторов живеят в София, където и децата на Лазо са завършили висше образование.
"Говорейки за фалшивия македонизъм, трябва да кажем, че до 90-те години на м.в. тук беше много трудно да се говори за България. По различни начини беше неглижиран българският език, а целта беше да се вмени, че младите хора не знаят български, че нямат български произход. Но с промените през 90-те години всичко дойде на мястото си. Отвориха се границите, а българската държава вече можеше да се интересува от своите сънародници в Албания. И всичко започна, или по-скоро продължи, както е било преди век – гимназистите завършваха средно образование тук, а после поемаха по майчиния път към България, за да завършат университет и да работят. Можем да кажем, че почти всяко семейство има по едно, две или три деца, които са завършили висше образование в България или пък които работят там. Затова и всички ние сме много благодарни за политиката на България към нас."
Засягайки темата за т.нар. македонизъм и отворените въпроси, които стоят между България и Република Северна Македония около идентичността и съвместната ни история, Лазо Нестори сподели, че следи как се развиват взаимоотношенията в контекста на присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз.
"Мисля, че най-свързана с "македонизма" е областта Мала Преспа (б.а. районът на западния бряг на Преспанското езеро). Там има някои фактори на този македонизъм. Например, през 90-те години на м.в. голяма част от хората са работили в съседна Македония и икономическите им интереси са свързани с нея. Лично мен думата македонец не ме притеснява, но смятам, че Македония е една изкуствена държава, създадена в рамките на Титова Югославия, с големите идеи за Александър Велики и др. подобни.
А исторически това е българска област, каквато е, например - Тракия. Това, което иска българската държава от Северна Македония – признаването на българското малцинство, както и въпросите за историческите личности, за националните герои, то те трябва да бъдат изчистени. Да се каже истината и всичко да се реши със средствата на ума и разума."
Помолен да пожелае нещо на слушателите ни в България и на сънародниците ни, живеещи по света, Лазо Нестори отправи следното послание:
"Да си българин е голямо име и голяма гордост. Пожелавам на всички българи, където и да са по света, да обичат България, да я защитават и да работят с добро за българското име. Вярвам, че всеки е и ще бъде горд с това име."
Снимки: Красимир Мартинов
България ще бъде представена на тържествен коледен концерт, организиран в сътрудничество с представителството на Европейската комисия и посолствата на държави членки на ЕС в храма "Адолф Фредрик" (Adolf Fredriks kyrka) в Стокхолм, Швеция, от 18:00 часа..
Българският писател Георги Господинов е сред дванадесет автори от цял свят, поканени за международни членове на британското Кралско литературно дружество, съобщи организацията на сайта си. Авторите са били подбрани от комисия на дружеството измежду над..
Във връзка със сериозно влошената обстановка по сигурността в Сирия през последните часове, от МВнР настоятелно препоръчват на българите, пребиваващи в страната, да не напускат домовете си, докато бъде нормализиран общественият ред. Посолството..
От Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина съобщиха във Фейсбук, че през 2025 година ще се проведе Четвърта среща на ръководителите на..