На прага на поредните предсрочни парламентарни избори, умората на българските граждани от управленската безнадеждност е видима. Такава изглежда има и на политическия терен – доказателство е изключително вялата предизборна кампания. Срещите с кандидати за народни представители бяха малко и не особено конструктивни, продължава да липсва и истинският политически дебат, в който да се сблъскват идеи и програми за решаването на проблемите на гражданите.

Кратка анкета на Радио България показа, че въпреки желанието им да гласуват, хората по-скоро не откриват партии и кандидати за народни представители, които да предлагат програми за управление, близки до техните разбирания и проблеми. "Политическите продукти на масата не отговарят на моите базисни изисквания", казва Веселин Алексиев, млад архитект от София. Уточнява, че винаги е гласувал, но на днешния вот не вижда смисъл и това наранява човешкото му достойнство:

„Аз не виждам да се говори изобщо за социална политика, трудови права и т.н. Ние се намираме в един почти 40-годишен преход и ми се струва, че вече политическите играчи не могат да излязат от това състояние и тази своя реторика. Бих искал да има една сравнително умерена социална партия, която няма кой знае какви претенции, но да има базисни нива на социално обслужване, които в България не присъстват. И не виждам нито една партия в момента, която да има желание да промени това.“

Анкетата, която подготвихме, бе провокирана от няколкочасова дискусия, посветена на моментната политическа картина и нагласите на гражданите да упражнят своето право на глас. Неслучайно попитахме, дали тя е помогнала на присъствалите да се ориентират в политическото предлагане, повишила ли е мотивацията им, да се разходят до урните в изборния ден. Важно е човек да гласува, ако има ясна визия какво иска да направи с този свой глас – убеден е и Иво Анев.

„Установихме, че има възможности за подкрепа, но за съжаление изключително много се разчита на маркетинга, тоест какво искат хората, а не на някаква по-идеална визия. Партиите, които печелеха досега, го правеха по този начин. В крайна сметка обаче, трябва да има една голяма идея, която да е водеща, защото тя може да вдъхнови хората да последват съответната партия, която я изразява. Създаването на такава идея далеч не е проста задача.“ 

Като млад човек, свързан с редица обществени еко активности в столичния град, Анев има визия за крачките, които трябва да направим по пътя към такава обединяваща идея:

"На първо място ни трябва визия за това какво сме ние, какво е нашето лице пред света. Ние сме част от европейската цивилизация, някаква достойна част от света, имаме хора, с които можем да се гордеем. Трябва обаче да решим приемаме ли себе си, защото виждам, че постоянно има някакви разделения и неприемане на нещо от това, което сме, а това е контрапродуктивно."

Според IT-специалиста Георги Чипев, разходката ни до урните в неделния ден е важна – "в наш интерес е да има редовно правителство, което да решава проблемите, които у нас изобщо не са малко. Те няма да се разрешат от само себе си и няма да изчезнат". Но не бива да забравяме един по-дълбок проблем, за който и гражданите носим вина:

„На предходните избори (на 9 юни т.г.) се видя, че огромна част от избирателите не се чувстват представени и можем да говорим за криза на демокрацията. Ако преведем на ежедневен език, това означава, че не управляват хората, което е значението на думата демокрация. След като 70% от избирателите не намериха за кого да гласуват на последните избори, проблемът не е в тях, а в партиите, които не съумяват да предложат на хората нещо, което да бъде разпознато като близка до тях политика.“

Кризата на легитимността, която поражда подобно ниско обществено участие и доверие в политическия процес, подхранва идеи за промяна на избирателната система и дори на формата на държавно управление. Но Георги дава и още един щрих – ако продължи да липсва връзка между политиците и избирателите, каквато наблюдаваме в момента, кризата ще остане и това дали управляват 240 души или един, няма да има особено значение.

Снимки: АП, личен архив