Още по-пъстър парламент очерта вотът на избирателите на предсрочните парламентарни избори от 27 октомври. Първоначалните прогнози вещаеха 9-партийно Народно събрание, но резултатите, които ЦИК провъзгласи след обработване на всички протоколи попариха членовете и симпатизантите на партия "Величие". Резултат от 3,999% , т.е. едва няколко десетки гласа, не ѝ достигнаха да премине бариерата от 4%, за да вкара свои представители в парламента. Така България ще има осемпартийно Народно събрание, като в него място ще намерят ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, "Възраждане", "Има такъв народ", БСП, двете фракции на известното доскоро като "балансьор в българската политика" Движение за права и свободи – Алианс за права и свободи, ДПС-Ново начало, и партия "МЕЧ".
Вотът на българите зад граница има важно влияние върху разпределението на политическите сили в българския парламент, особено що се отнася до резултатите на по-малките партии. Тук трябва да прибавим и вота на българските турци, които традиционно са много активни в участието си на изборите. Затова точно Турция е страната, където се разкриват най-много избирателни секции – за току-що отминалия предсрочен вот бяха 168.
Именно те определиха и водещата политическа сила в предпочитанията на българите зад граница – при 100% обработени протоколи на гласуването в чужбина, сънародниците ни са избрали на първо място "Алианс за права и свободи" с 22,65%. След тях е коалицията ПП-ДБ с 20,80%, следвана от "Възраждане" с 13,29% и "ДПС - Ново начало" е с 9,96%. Едва след това е реалният победител в изборите – ГЕРБ-СДС с 8,11% от гласовете на в чужбина, следвани от "Величие" с 7,74%, "Има такъв народ" с 7,12% и МЕЧ с 4,80%.
Вотът на българите зад граница този път не успя да се превърне в централна новина – посочи в интервю за Радио България социологът Първан Симеонов от агенция „Галъп интернешънъл болкан“. Помолен да коментира резултатите от изборите в чужбина и отражението им върху общата следизборна картина, той постави акцент върху т.нар. "малки партии", които се включват в надпреварата с обещания за дълбоки промени на статуквото. В този смисъл е важно да обърнем внимание на няколко неща:
Социологът анализира и разликите във вота на гражданите у нас и в чужбина, избрали да подкрепят партията ДПС-Ново начало, зад която стои отцепилият се съпредседател на Движението за права и свободи Делян Пеевски, и коалицията на почетния председател на движението Ахмед Доган – Алианс за права и свободи /АПС/. Българите в чужбина, и по-специално в Турция, масово гласуваха за хората на Доган – 32607 гласа, срещу 14332 за партията около Делян Пеевски.
„Обяснението е просто: ДПС-Ново начало е по-далеч от онзи етнически генезис на ДПС. Затова етническите турци с българско гражданство, които живеят днес в Турция, трудно биха предпочели ДПС-Ново начало, макар да се вижда, че и там има немалко гласове за тях. Вероятно донякъде е възможно това да е ефект на марката, но трябва да си дадем сметка, че Пеевски е в състояние да мобилизира голяма част от турското население и в България и изглежда е успял да развие автентичен разказ и към тези в Турция.“
Що се отнася до личността на Ахмед Доган, трябва да знаем, че:
„Изселническите общности в Турция никога не са били безусловни привърженици на Доган, но са били лоялни – подчертава социологът.– Важно е да напомним и официалната турска позиция, която е за ненамеса в българските вътрешни работи и политически живот, което видимо се спазва. Излишно е обаче да казвам, че на полето на политиката и дипломацията, винаги трябва да се наблюдава отношението на дадена столица към определени фигури. Назад в годините винаги имаше известни напрежения между официалната турска гледна точка и тази на Доган, защото той никога не е бил в пълен синхрон с официален разказ. Затова оттук нататък ще е много любопитно какво ще е отношението на турските фактори към двете формации.“
Към момента вотът в южната ни съседка сочи победа с 2 към 1 за коалицията около Ахмед Доган. Има обаче нещо ново – спрямо предишни избори, когато оттам са идвали между 60 и 70 000 гласа, сега те не достигат и до 50 000. Това показва, че поне в Турция е сработило правилото, че сблъсъкът между двете формации по-скоро е отблъснал някакви избиратели – обясни Първан Симеонов и уточни какви са разликите с вота у нас:
„В България е сработило друго. Сблъсъкът между тях е настървил двете страни и техният сумарен резултат е над 400 000 гласа, което е незапомнена величина от много време насам. Ако бяха заедно и имаха такъв резултат, те щяха да са втора политическа сила със сигурност, така че нещата съвсем не са безопасни в политически план. Под безопасни имам предвид, че тук говорим за формации, които работят с етнически групи в България и всеки път трябва да сме много внимателни, когато анализираме тези процеси.“
Узурпирането на културно-историческо наследство е една от многобройните неминуеми последици от всеки един военен конфликт както в исторически план, така и днес. До приключването на войната в Украйна е невъзможно да бъде направен адекватен анализ на..
С кратък видео калейдоскоп от "неразказани истории" на достойни българи – учени, предприемачи, инженери, художници, допринесли за доброто име на страната ни пред света, започна един нетрадиционен обществен форум, който демонстрира постиженията на една..
По информация на Генералното консулство на България във Валенсия към момента няма данни за загинали или пострадали български граждани , съобщиха за БНР от пресцентъра на МВнР. Не са постъпвали и сигнали от бедстващи наши сънародници...