Будителите са личностите, към които изпитваме не само признателност и възхищение, но и възприемаме като едни от най-значимите фигури в историята ни, защото събуждат чувството ни за национална приобщеност. Какво обаче стои зад понятието "будител“, какъв архетип и защо днешният Ден на народните будители е типично български празник?

Будителят е една много специална личност в българската история, който е носител на новаторство, отбелязва доц. Морис Фадел, д.н., ръководител на Департамент "Нова Българистика" в Нов български университет (НБУ). "Когато другите го последват, той се превръща в будител – пояснява той. – Това е и препратка към християнството, защото отделната личност поема върху себе си съдбата на всички останали". Това определено представя будителя като изключително ярка личност с ясен мироглед и разбиране за това, което е добро за другите, а може би е и личност, която трябва да е успяла да достигне до някакъв определен катарзис, при който собствената ценностна система се преобразува до такава, в която висшите морални ценности са приоритет.

"Будителят трябва да съчетава и двете неща в себе си - подчертава доц. Морис Фадел и пояснява: - Прекалената устременост към това да внуши нещо на другите го прави догматичен и в голяма степен схематичен като поведение, а такива фигури са винаги опасни за едно общество. Трябва да бъде един чувствителен човек, преминал през вътрешни катарзиси и пречупвания, за да може да въздейства и на другите. Ние имаме една малко грешна представа за будителя. Представяме си го като една безкрайно духовна личност, устремена към някакви стари идеали. Това не е вярно! 

Нашите възрожденски будители са били хора на новото и модерното време. Не са се опитвали да ни върнат към никакви традиции. Техният стремеж е бил да ни насочат към модерността и новото, но най-вече – към Европа. Това е била и цялостната насока на нашето Възраждане – проевропейско. В наши дни, до голяма степен идеалът им е изпълнен и е резултат от делото на нашите будители.“

Днес трудно бихме могли да си представим да не сме част от цивилизования свят. Действителността ни обаче, би могла да бъде доста по-различна, ако в мисията на будителите не присъстваше и още едно задължително условие - да успеят да убедят обществото, че идеята, която му предлагат е нужната перспектива за по-добър живот, т.е. - да "събудят“ другите. "Той мисли критически и така възприема себе си и света, като подтиква и останалите да мислят по този начин", подчертава доц. Фадел и допълва:

"Той не е идеолог. Не изказва лозунги и не агитира с "патриотарски клишета“, което би било изключително опасно. Будителят не е и популист, защото популистът повтаря обществените фантазии - точно както повтаря обществените фантазии и човекът, седнал "на бира и кебапчета“, критикувайки всичко и всички около себе си. Това не е будителят! Будителят не изразява едни обществени нагласи в елементарен смисъл. Той е извън обществото и кръга на еснафството и на елементарното живеене. Будителите в нашата история са изглеждали самотни, изолирани, емигранти. Но тяхната самота е по-скоро във външен план, докато вътрешният свят на личността е напълно обвързана с обществото, народа или родината.“

Раждането на будителя е тогава, когато се срещнат лична история и социален проблем, което подтиква човекът да получи прозрение за това какво трябва да бъде бъдещето и какво е необходимо да бъде направено в тази посока, посочва Морис Фадел и допълва:

"Българи вече могат да се срещнат навсякъде по света. Наскоро бях в един университет във Франция, Нандер. Там имаме млада българка, която е доцент и преподавател. Така че, българи има навсякъде, в най-високите пространства на Европа. Това е така, защото нашата мечта от векове насам е била бъдем европейски граждани. Това е нашият път, а днес имаме ясни представители навсякъде. Младите българи все повече си пробиват път в европейските институции и среди, които в един момент ще се превърнат в част от България, защото тя не е само географско понятие, а и духовност и понятие за една общност. Някои от днешните студенти, ще бъдат утрешните наши будители.“

Според наблюденията на университетския преподавател, в последните години младите хора се ориентират все повече към хуманитарните науки. "Именно това е духовността", подчертава доц. Морис Фадел и пожелава на всички съвременни и бъдещи будители да продължават делото на предците ни, като запазят стремежа към новото, модерността и европейските ценности.

Снимки: БГНЕС, личен архив