Населеният с българи район Тараклия и Гагаузката автономна област в Република Молдова гласуваха над 90% с "не" на референдума от 20 октомври 2024 г., на който молдовските граждани трябваше да решат дали одобряват конституционни промени, позволяващи присъединяването към ЕС. По подобен начин на втория тур на президентските избори на 3 ноември 2024 г. те застанаха масово зад Александър Стояноглу – опонентът на Мая Санду, която се позиционира в кампанията като проевропейския кандидат.
Трябва да припомним, че десет дни преди конституционния референдум при посещение в Кишинев председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че ЕС ще подкрепи молдовската икономика с 1,8 млрд. евро между 2025 г. и 2027 г. – най-голямата финансова помощ, която страната е получавала от своята независимост през 1992 г. до днес.
Със значителната подкрепа на молдовската диаспора, намираща се основно в ЕС и Северна Америка, Мая Санду спечели изборите на 3 ноември с 55% подкрепа срещу 44% за Стояноглу.
Българите и гагаузите в Република Молдова традиционно гласуват против румънофилските партии, които считат за националистически. Въпреки че Партията на действието и солидарността на Мая Санду не е юнионистка и дори е в конфликт с румънските юнионисти, водени от Джордже Симион, българите и гагаузите в Република Молдова ú нямат доверие. Нито хората на Мая Санду се опитват да спечелят влияние сред общността на българите и гагаузите в Южна Молдова, нито те самите се опитват да си изградят контакти в нейното движение. Това заяви за Радио България Александър Ламбов – докторант по политология в УНСС, който живее в Кишинев и работи като програмист.
Запитан какво е отношението на българите и гагаузите към ЕС, Ламбов коментира, че хората в двата региона в Южна Молдова са наясно, че членството в ЕС ще подпомогне икономическото развитие на Молдова. Мотивацията им да гласуват против на референдума, не е икономическа, доколкото много от тях работят в ЕС. Притесненията им са на политическо и социално ниво:
"Сега говоря само за региона на българите и гагаузите, а не за цяла Молдова, защото това не важи за цялата страна. Има усещане в този регион, че българите и гагаузите, които живеят в Република Молдова, ще загубят социално от присъединяването към Европейския съюз не поради самото присъединяване към ЕС, а защото това присъединяване ще "циментира" властта на румънофилските сили и националистическите сили, които са възприемани силно негативно в региона. Според мен това е механизмът, който отговаря за голяма част от гласуването срещу движението към ЕС на референдума."
Ламбов добавя, че ако президентката Мая Санду казва "ЕС това съм аз", а ЕС не опровергава това твърдение, хората в регионите си казват, че не искат такъв ЕС. Запитан, дали българите и гагаузите биха искали да имат свои доверени хора за връзка с европейските институции, и как вижда ролята на България в това отношение като страна-членка на ЕС, той отговаря:
"Мисля, че България може да направи определени действия, които биха били насочени към промяна на ситуацията. Но проблемът с европейския път не е в България, поне както го виждам аз. Пречката в този регион е отсъствието на контакт с Кишинев. България без съдействие на Кишинев не може да разреши този проблем. Трябват някакви изменения на политиката на Кишинев към региона на българите и гагаузите. Това е важното. Иначе България може да има позитивна роля в този процес."
Ламбов оценява позитивно сключеното споразумение между българските и молдовските държавни власти, което позволява отварянето на филиал на Русенския университет в град Тараклия. Запитан какви изменения на отношенията с властите в Кишинев биха създали доверие между малцинствата от Южна Молдова и молдовското правителство, той отговаря, че те може да са свързани с даването на някакви гаранции за употребата на руски език след присъединяването към ЕС, макар и на регионално ниво и с условие да няма контакти с руските власти. Ламбов е скептичен, че това е възможно в близко бъдеще – защото, според него, Мая Санду не е достатъчно гъвкава като политик, а нейният електорат не би одобрил подобни действия. Бесарабският българин пояснява, че много от жителите на молдовския юг не знаят добре румънски език или го научават, ако се установят в столицата.
През последните години молдовските власти водят борба срещу руската пропаганда и дезинформация в страната и се стремят да ограничат употребата на руския език. През 2021 г. молдовският конституционен съд отхвърли закон, приет от тогавашния парламент, който щеше да позволи руският език да се използва от малцинствата в страната. Той щеше да изиска имената на стоките, услугите и лекарствата, продавани в страната, да се изписват и на руски. На 24 декември 2021 г., когато Мая Санду положи клетва за първия си мандат, тя говори не само на румънски език, но и на руски, украински, български и гагаузки. Тогава тя заяви, че "обича и уважава по равно всички граждани на страната, независимо от техния етнос и религия". "За мене всички граждани са равни. Аз ще работя с вас, за да се чувствате сигурни и за да можете да се развивате, учите и говорите Вашия майчин език. Всички ние сме били ограбени. Искам да възстановя справедливостта за всички граждани на нашата страна", заяви тогава Мая Санду на всеки от четирите езика на малцинствата в Република Молдова.
Снимки: ЕПА/БГНЕС, АП/БТА, Президентство на Молдова, личен архив на Александър Ламбов, Фондация "Български дух"
Името на Културен клуб „Иван Михайлов” в Битоля е заличено от Централния регистър в Северна Македония. По този повод, пред БТА, председателят на сдружението Люпчо Георгиевски изтъкна, че в съда се води „правна битка” за връщанетона това име, но духът на..
Генералният консул на България във Валенсия Надя Кръстева участва в спешна работна среща на Управителния съвет на консулския корпус, акредитиран във Валенсия. Срещата на 4 ноември бе организирана от Пабло Бросета – автономен секретар на регионалното..
Зам.-председателят на парламента на Северна Македония Весна Бендевска е внесла до прокуратурата в Битоля сигнал, че българският културен клуб "Иван Михайлов" в града продължава да функционира, въпреки заличаването му от централния регистър, съобщи..
Изложба с живопис и скулптура на българския творец Андрей Лекарски ще бъде открита на 21 ноември от 19.00 часа, в посолството ни в Лондон, Великобритания..