De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео споделяне. А зад De Là Trâp се крие Марин Маринов - млад българин, учил и работил в Америка. Пандемията от Covid-19 го кара да се замисли за своите близки в България и оттогава насам прекарва повече време в родината.
Към работа в сферата на хип-хопа се ориентира след като прекарва няколко години в Маями, Флорида, където се запознава с някои известни американски музиканти. Преди Маями живее и учи в Чикаго. Там се установява още като дете със своите родители, а когато става на 18, решава да заживее самостоятелно. Някъде от това време е и прозвището De Là Trâp. Дадено му е от хора, с които работи в Чикаго, но с годините De Là Trâp се превръща в нещо много по-голямо от прозвище, казва ни Марин. "De Là Trâp са предприемачески дела. Аз съм избрал да се казвам така, но и много други хора биха могли да разпознаят себе си в това, което правя и онова, за което рапирам" – категоричен е рапърът.
"Роден съм в София, а когато бях във втори клас, с родителите ми се преместихме в Чикаго – продължава да ни въвежда в историята си Марин. – Живях в Чикаго допреди 8 години, след което се преместих в Маями. Но по време на коронавируса, когато и в Щатите мерките се затегнаха, реших да се прибера в България, за да съм по-близо до моите баби и да им отделя време и внимание. Като малък не съм имал възможност да бъда около тях, а и мисълта за родината никога не ме е напускала. В Щатите учих в гимназия, в университет, работих, но нещо все ме дърпаше към България. И затова винаги съм гледал да си идвам, било ми е мъчно и ми е липсвало, ако не съм си идвал за повече от година. И от около четири години живея повече в България, отколкото в САЩ."
Въпреки че е от София, българското място на De Là Trâp е Пловдив. Така е по-близо до своите баби, но градът го привлича и с по-топлия си климат, по-малкия трафик и с разположението си – в средата на България, откъдето разстоянията до по-големите градове на страната са почти еднакви. Караме го да направи сравнение между живота у нас и в Америка, както и да сподели, дали все още САЩ е страната на неограничените възможности – такава, каквато са я възприемали нашите родители.
"Истината е, че възможностите зависят от перспективата на човек. И в България има възможности, ако някой вижда нещата от друг ъгъл, и ако е упорит. Разбира се, в САЩ таванът е много по-висок, защото и пазарът е значително по-голям. Но много важно е как гледаш на света, от каква перспектива. Американската мечта някога е била да имаш семейство, собствена къща и работа, която да ти дава сигурност. Днес не е съвсем така. Няма работа, която да гарантира сигурност, защото времето е динамично и постоянно отпада необходимостта от някоя дейност. По времето на Covid-19 видяхме колко професии се обезсмислиха и как американската мечта за много хора се превърна в илюзия. Затова в днешно време само една работа не стига. Човек трябва да е осигурен по много различни начини. Аз успях да видя много от възможностите на Америка и съм благодарен. Когато от Чикаго се преместих в Маями, пред мен се отвори много по-голям кръгозор.
Занимавал съм се с компютърна техника, с хардуер, с криптовалута, работил съм в сферата на маркетинга и рекламата, в развлекателния бизнес. Маями е един различен свят. Там се сблъскваш с неограничените възможности, с луксозния живот, скъпите коли... А самият факт, че виждаш хора, които могат да си позволят такъв живот, променя и твоя поглед към света. Донякъде ти отваря очите и ти показва, че този живот е постижим. В Маями има и много млади хора, които не са започнали с много, но са постигнали големи неща. И виждайки, че има толкова дейни хора, с големи мечти и очаквания, това ти влияе благотворно и те кара да мислиш по друг начин, да вярваш, че и ти си стойностен и можеш да напредваш."
Сега De Là Trâp се надява да успее да приложи тази житейска философия и у нас, като едно от поприщата, на което вече се развива, е хип-хопът. Именно в Маями българинът се запознава с хора от музикалната индустрия, които го вдъхновяват да продължи в шоубизнеса. А един от българските му идоли е рапърът 100 кила.
"Запознахме се със 100 кила на морето преди повече от 10 години. И оттогава следя какво прави, слушам музиката му. Често пускам негови парчета на мои приятели в Америка. Те не разбират текста, но се впечатляват от мощта, силата и енергията. И когато започнах да се занимавам самият аз с музика, 100 кила ми е давал много интересни съвети за "рап играта" в България, която е много по-различна от тази в Щатите. 100 кила е много истински човек. Ценя го като приятел. За някои неща дори ми е като наставник в музикалната индустрия тук."
Освен да се наложи на музикалния пазар у нас, De Là Trâp, заедно със свой приятел музикант, има и амбицията да основе международна фондация, която да помага на възрастни хора, нуждаещи се от здравословна грижа и която да подкрепя и развива мечтите на млади българи с интерес към авиацията, инженерството или други сфери, за които е необходима по-скъпа и специфична подготовка. Така, вярва, че ще помогне за положителна промяна в страната си.
"Част от тази идея е, когато музиката ми започне да генерира повече средства, половината от печалбите да отиват за такива благородни цели. Не че с това ще променя изцяло България, но ми се ще да започнем нещо като движение, което да убеди хората, че можем да оправим нашата си родина със свои сили и средства. Дори това да не зависи само от пари. Да дадеш добър пример, да вдъхновиш един млад човек с работата си, или просто по някакъв начин да покажеш добро, също е безценно."
Снимки: Личен архив на De Là Trâp
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..
От шумните кухни на лондонските ресторанти със звезди "Мишлен" до скрито в дебрите на Родопа планина селце, пътят на Петко Шаранков е пълен с обрати и изненади. След като живее дълги години в Лондон, където усвоява тънкостите на европейската..